"Отворени граници" е темата, разгърната в последната самостоятелна изложба на Ивелина Момчева - блестящо присвояващата множество актуални проблеми визуализирани чрез специфичния художествен стил, изложбата зарежда с поетични размисли и ярка критика към консуматорската култура и човешкия излишък като цяло.
За да създаде разказ, подобен на разкадровка, свободно базиран на живота в реалността, авторката включва осем живописни платна, рисувани върху пана, които са своеобразни препратки към отделни актуални теми и различни гледни точки.
Колекцията "Open Borders" ще бъде дигитално представена и на едни от най-популярните NFT платформи – OpenSea и Rarible. Галерия ONE се превръща в мост между физическото и дигиталното пространство, навлизайки в света на крипто изкуството, като настоящата изложба е съвместен проект на софийската галерия и BlackPeak Capital.
Вижте какво сподели художничката за вдъхновението си зад изложбата в ексклузивно интервю пред Ladyzone.bg.
Защо "Отворени граници" - какво провокира името на новата ти изложба?
Липсата на свободата провокира името на изложбата ми. Ситуацията с COVID-19, която ни ограничава - как всички сме затворени.
Срещу какво най-вече се бунтуваш и с какво си абсолютно непримирима?
Изложбата ми отразява всичко това. Ние трябва да се погрижим първо за природата, за да се погрижи и тя за нас. Трябва да си съхраним децата и да ги оставим да си носят тази свобода и гениалност - да не позволяваме на системата да тъпче нашите деца. Всяко дете се ражда гений и после лека-полека още от семейната среда ние започваме да го тъпечем по мъничко, като понякога го правим несъзнателно. Моралът - в последните години моралните ценности при жените най-вече се промениха - някъде трябва да намерим баланса между светицата и мръсницата. Цялата концепцията на изложбата и темите, които засягам - всичко е вътре в нас. Ако човек иска да промени нещо, първо трябва да промени себе си. В момента можем да се сърдим само на себе си какви индивиди сме избрали да ни управляват - или ще изберем. Обществото е огледало на тези, които го управляват.
Отново разглеждаш отделни актуални теми в новата си изложба, но този път сякаш преминаваш на глобално ниво, след като в предната си изложба направи "Равносметка" на българския преход. Омръзна ли ти да дълбаеш в родната реалност или по-скоро виждаш по-важни въпроси в световен план?
В никакъв случай не мога да кажа, че българската реалност ми е омръзнала, но смятам, че глобалните въпроси касаят всички ни като общество. Човек не трябва да гледа само във вътрешността на своята страна, а трябва да е с отворено съзнание и да погледне към целия свят и заобикалящата го среда. Когато ние като нация и народ сме единни, тогава може да се случи някаква промяна, от която цялата планета има нужда.
Изложбата е ярка критика към консуматорската култура и човешкия излишък като цяло – до какво според теб ще доведе всичко това като краен резултат?
Като една черна дупка, която ще се отвори и ще ни погълне за наказание. Карма. Това са цикли - на всеки сто години се случват някакви интересни цикли в глобален мащаб - хората с техните действия няма как да не предизвикат последствия за самите тях. Като бумеранг ще се върне от страна на природата. Сами сме си виновни.
Наистина ли все повече живеем в един свят, в който мислите на човек са егоистично насочени единствено към себе си, вместо към другите? Взема ли превес материалното над душевните ценности?
Да, живеем в свят на егоисти. И това всичко това идва от системата - структурирано, предавано… Заобикалящата ни среда, социалните мрежи, медиите… всичко се наслагва. Много е егоистично, едно консуматорско общество.
Как може това да се промени? Как човек да съхрани себе си в подобен свят?
Това е личен избор, който всеки сам трябва да направи. Много зависи от семейната среда, в която е израснал. Важна е ценностната система, която е предадена от родителите, твоите възприятия за живота и мироглед, приятелите. Много е индивидуално - човек първо трябва да погледне в себе си и тогава да погледне навън. Отговорът е вътре в нас.
Как мислиш, че изкуството ще се промени и ще изглежда към 2050 г.?
Надявам се да си остане в този стил, в който е в момента - да не се превърне в прекалено дигитално. Аз съм привърженик на традиционните изкуства - рисуването с ръка; да усетиш четката и платното; да пресъздадеш върху него това, което чувстваш отвътре, за да докоснеш хората.
Как реши да станеш именно художничка?
Исках да стана волейболистка, но майка ми каза, че имам прекалено голям талант и ме записа при един художник в Нова Загора. Записа ме на уроци за рисуване и ме записа в професионалната гимназия в Сливен - не ми даде много избор. Правех всевъзможни неща, за да ме изгонят оттам. Аз исках да уча мода, но впоследствие тъках пана. Някак си се бунтувах - как така няма да уча това, което искам? Но не ме изгониха въпреки всичките ми опити. После се отказах да кандидатствам в Академията.
Какъв ще е следващият ти проект?
Най-вероятно ще бъде свързан с екологията. Защото върху този проблем за съвременното общество трябва да се наблегне по-сериозно и някак си да достигне до хората.
Какво е най-силното ти вдъхновение днес?
Вдъхновява ме случващото се. Живият живот. Най-силното ми вдъхновение днес е свободата. Да съхраня себе си като личност - така, както аз се възприемам. В това дигитално и объркано време човек е много важно да се съхрани и да бъде търпелив.
