Всеки ден за нея е като рожден ден. Няма нужда от повод, за да празнува. Вкъщи или на работа тя е заобиколена само от хора, които обича. Винаги, а не само около Коледа, е благодарна за подаръците, които е получила от живота. Малко е да се каже, че нейното ежедневие върви по ноти в ритъма на джаза. Какво по хубаво от това?! Дали пък това не е тайната на вечната усмивка?! Тази, която притежава харизматичната Хилда Казасян. В интервю за LadyZone.bg певицата разказва за многото празници и хубави емоции, които тепърва й предстоят.
Кой е най-скорошният музикален подарък, който ще поднесете на публиката?
Едно турне, което ще направим заедно с Русенска филхармония и с триото - Христо Йоцов, Живко Петров и Димитър Карамфилов. Това всъщност е продължение на поредицата от концерти с творчеството на моя изключителен баща – "С музиката на Вили": на 18 януари в Добрич, на 21 януари в Русе и на 23 януари във Видин. На 31 януари пък в Стара Загора специален гост ще бъде Пепи Салчев. Диригент на цялото това очарование ще бъде Борислав Йоцов. Вече знам как реагират хората на тези концерти и как те се превръщат в един наистина музикален празник. А когато всичко тове е и с музиката на човека, когото обичам толкова много - баща ми, можете да си представите колко съм щастлива всеки път.
Чрез тези концерти чувствате ли се по-близо до Вили Казасян?
Постоянно се чувствам близо до него и не са ми необходими специални събития. Щастлива съм обаче, че чрез тези концерти повечето хора могат да чуят нещо, което не са слушали чак толкова - неговата филмова музика. Освен изключителен музикант, баща ми беше и страшно неглижиращ собствените си работи човек. Ужасно се изненадах, когато с Христо Йоцов се ровихме из нещата му за първия такъв концерт (преди две години) и намерихме фантастични неща, които е писал, а аз самата не познавах. Спокойно и без никаква скромност мога да кажа, че това е една от най-хубавите музики за кино.
Кой е вашият любим български филм?
Много са. Старите романтични филми, в които всичко е на мястото си. В които да ухажваш - не е престъпление, каквото е в днешния изкривен свят.
През 2019 година ще отпразнувате вашия рожден ден през март в зала 1 на НДК с концерта "Хилда Казасян - Да послушаме кино". Нарочно ли избрахте точно тази дата?
Първо искам да кажа, че това е едно голямо предизвикателство. Надявам се да бъде много успешно. Имам огромна слабост към филмовата музика и образността, която тя носи - едно съвсем различно очарование. В този концерт-спектакъл отново ще бъда рамо до рамо с Христо Йоцов, Живко Петров, Мишо Йосифов и Димитър Карамфилов. Това са изключителните музиканти, с които работя последните години. Специални гости ще бъдат Теодосий Спасов и Васил Петров, с които също се познаваме добре и енергиите ни много си пасват на сцената. Вчера се събрахме на първата репетиция за този проект и си казахме, че трябва така да го направим, че да ни донесе удоволствие. Винаги свирим само на живо и затова е много важно помежду ни да се получи магията.
Относно датата беше много смешно. Посъветвах се с една изключителна астроложка, защото това все пак ще е моят първи самостоятелен концерт в зала 1 на НДК и беше важно за мен да е хубав ден. Тя смята, смята и накрая ми каза, че има няколко подходящи дати, но най-хубавата е 27 март - моят рожден ден.
Все пак признавате, че години наред сте отказвали да празнувате рождения си ден?
Живея така, че всеки ден да ми е като рожден ден. Независимо дали съм вкъщи по пижама, дали съм на път или правя нещо, което ми носи удоволствие. Всяка вечер в компанията на изключителните музиканти около мен я чувствам повече от рожден ден. Нямам никаква нужда от поводи. Даже данданията около този специален ден малко ме уморява.
Как и къде ще посрещнете коледните и новогодишните празници?
Как къде?! Във вкъщи. В момента у нас всичко е украсено с огромно желание и любов. Всичко свети. Даже тази година обещах на дъщеря ми, че ще се въздържа и няма да украся още на 10 ноември, а малко по-късно, за да е по-близо до празника. За Коледа ще поканя една част от моята фамилия вкъщи. Ще си направим фантастична трапеза. Дори тъкмо разбрах, че на Бъдни вечер точно в 23:45 часа, когато хората ще са се уморили от хапване, по БНТ ще излъчат за първи път един концерт, на който представих албума, посветен на Ела Фицджералд. Много съм щастлива, че тази тв премиера ще се случи именно в тази приказна атмосфера, точно на Бъдни вечер - като един подарък за мен.
Кой е най-ценният дар, който сте получили от живота?
Естествено, че ще кажа - дъщеря ми. Един родител не би могъл да каже друго. Друг подарък са и моите родители - най-фантастичните, които човек може да желае. Всички хора, които са минали през живота ми. Всички мои мъже, които са ми дали обич и житейски уроци. Мъжът, когото имам сега до себе си. Той е всичко, което съм си представяла като благородство, широкоскроеност, чувство за хумор и т.н. Музикантите, с които съм заобиколена. Толкова много подаръци... Затова е изключително важно не само на Коледа, но и през цялата година човек да бъде благодарен. Благодарността има изключителна сила и със сигурност привлича още повече положителни събития.
С какво ще запомните 2018 година?
Беше прекрасна година. Албумът - "С усмивка за Ела Фицджералд". Който е огромна стъпка в чисто вокалното ми израстване. Препълнени концерти. Също така страшно много пътувания. Цяло лято държах един куфар в багажника на колата, който от юни месец до септември не съм сваляла освен на местата, на които съм била. Това са Стария Созопол, който обожавам, Копривщица, в която се влюбих, Деветашкото плато, което приказно ме изненада и още, и още...
Каква е тайната зад вечната ви усмивка?
Няма тайна, така съм се родила. Дори на бебешките ми снимки може да се види, че съм все усмихната. Това е част от зодията ми. Овенът е много позитивен и страшно бързо му минава всичко. Имам шанса да съм такава от мъничка. Това е голямо преимущество, защото по този начин нещата стават много по-лесно. Усмивката ми идва от душата, а за физическия й израз нямам никакъв принос.
Какво може да ви натъжи или ядоса?
Проблеми, свързани с близките ми. Болката и нещастието в света. А кое може да ме ядоса? Глупостта. Не мога да я понасям така, както и арогантността. Колкото и да съм благородна, това вътрешно ме вбесява.
За усмивката на една жена носи ли отговорност и мъжът до нея?
Разбира се. Спокойствието, което може да даде мъжът до теб извън материалните неща е много важно. То те прави възможен да твориш, да се развиваш, а това те прави усмихнат.
Кое е най-важното, за да бъде една любов наистина хармонична?
Първо да я има - любовта. Да ти бъде давана истинска свобода. Това е най-важната предпоставка, любовта да е дългосрочна и плътна. Нещастните връзки обикновено са такива именно заради липсата на свобода в тях. Всичко останало също е много важно - уважението, гордостта от успехите на другия, радостта от това да сте заедно.
Дъщеря ви Надежда свири на пиано и двете вече сте били рамо до рамо на сцената. Планирате ли да го правите по-често?
В момента тя свири и пее, но не знам дали това ще е нейният път. Радвам се, че е изключително мъдра и умна по рождение. Въобще това поколение са родени с много качества – превъзхождат ни. Тя е страшно интуитивна. Затова оставям избора изцяло и единствено на нея, защото знам, че сама ще стигне до най-правилното място.
Каква бяхте вие на нейната възраст?
Не искам да си спомням въобще. Бях един луд тийнейджър, за когото беше важно да бяга от училище с приятели. Не че сме правели кой знае какво - слушахме музика, играехме карти и купонясвахме по един доста безопасен начин в сравнение с някои забавления на младите днес. Знам, че Господ ти праща това, което можеш да понесеш. Не съм сигурна, че щях да се справя с тийнейджър какъвто бях самата аз - своенравен, свободолюбив и т.н. Дъщеря ми е съвсем различна. Това, че съм била много различна на нейната възраст обаче не означава, че двете не си приличаме. Даже напротив - като начин на мислене и светоусещане сме много еднакви. Никога не съм й повишавала тон, защото се усещаме много добре. Комуникацията ни е лесна и безпроблемна.
Какви емоции си пожелавате да ви владеят и занапред?
Сега съм на 48 години, но имам чувството, че най-хубавите емоции ми предстоят. Истински качествените неща в работата ми предстоят. Сигурна съм, че когато човек вече е насъбрал опит и ищахът му не се е изчерпал, може да му предстоят само хубави неща.
Обръщате ли се често с носталгия към миналото или предпочитате да гледате към бъдещето?
Изобщо не обичам да се връщам към миналото. Радвам се, че дори прощавам и забравям невероятно много всичко лошо. Това е доста съхраняващо качество. Обичам да живея в бъдещето, което също не е прекалено хубаво, защото е най-добре да живеем в настоящия момент. Ето това умение притежава моята половинка Пламен, а аз много искам да усвоя. Нали не трябва да спираме да се учим...
