K.LINA (КейЛина) е ново име на музикалната ни сцена и артистичен псевдоним на Калина Баткова. „The Movies” е поредната песен на младата изпълнителка, създадена по неин текст и музика. Това е и желанието й – винаги да прави авторски парчета, както и да ги изпълнява с група. В момента бандата й е международна, съставена от англичани, италианка и българка. Шансът й се усмихва в Лондон, където завършва Музикална академия, но успоредно учи и „Бизнес – маркетинг”. А това, че е дете на известни родители – Тодор и Здравка Баткови, само й дава добра основа като човек. И, разбира се, й помага да учи в чужбина. Но Калина сама отстоява мечтата да е на сцена и едва, след като доказва, че има потенциал да се развива и в тази посока, получава одобрението на родителите си.
K.LINA споделя пред Ladyzone.bg какъв път е извървяла, борейки се за музикално признание, коя музика харесва, защо почти нищо не се е знаело за нея, както за брат й, какви са впечатленията й от хората на Острова, както и за вдъхновението за раждането на новата й песен и дали предстои да издаде музикален албум.
Калина, каква е идеята и историята на новата ти песен „The Movies”?
Парчето го написах август-септември, точно след запознанството ми със специален за мен човек. Любовта вдъхнови песента ми, която трябваше да се казва „I fell in Love During A Pandemic”, но прецених, че името й ще е „The Movies”, за да съвпадне и с концепцията на видеото към нея. А и любовта те кара да мечтаеш за онази любов от филмите. И музиката, и текста на песанта са авторски, музикантите са от бандата, която сформирах в Лондон.
Трима от групата са англичани - Джеймс Гълис, Хари Уорд Грей, Джеймс Хътчинсън, а кийбордистката ни Ребека Занеско е италианка и може да се каже, че сме международна група. А специално за тази песен басът е изсвирен от човека, с когото записвам парчетата и ги миксирам – Георги Гогов. Видеото е вдъхновено от любимите ми романтични комедии и усещането, което те пресъздават, както и от мюзикълите, с които съм израснала. Идеята за клипа наполовина е моя, наполовина е на режисьора Румен Русев. Моят стил като музика и желанието ми за визията на клиповете съвпадат с неговото виждане. Много се радвам, че работим заедно, защото Румен прави идеите ми по-конкретни.
Как се случи сформирането на твоята банда?
Бях в София, пишех си с приятел от курса и му казах, че искам да имам своя група. А той ми отговори: „Супер, няма проблем, ще ти направя! Аз ще съм басист, имам предвид и други хора – барабанист, китарист...” Аз пък намерих пианистка, която е моя приятелка. И след като това се случи, първата седмица там, която се казва Freshеrs Week, ходехме на организирани купони и така се опознавахме. Басистът свири известно време с нас, но напусна, защото участваше в още 5-6 групи и не му оставаше време. Намерих друг на неговото място. В академията трябва да се възползваш от всяка възможност, която ти се предлага. Аз исках на живо да изпълнявам парчетата си, с банда, а не само да свиря с китара или на пиано.
Колко записани песни имаш?
Това е седмата ми песен, а клипът й е петият. „The Movies” е първото ми по-свежо и динамично парче. „Dream Breaker” е песен, записана през 2019 г., следва романтично-носталгичната „Just One Pic” – 2020 г.
Как реши да се занимаваш с музика?
От малка обичам да пея – още в предучилищната бях във вокална група. Попитах учитилката дали имам потенциал, за да не преча на останалите деца, ако не се справям. Отговорът й беше, да, но трябва да работя с гласа си. Освен че обичах да пея, много се заслушвах в текста на песните и често любими ми бяха тези, които имаха по-дълбок смисъл. През цялото време мечтаех аз, сама, да мога да създам музика и текст. Започнах да ходя на уроци по пиано, но музата ми да композирам ме осени, когато тръгнах и на уроци по китара. Бях на 16 години, може би знаех 4-5 акорда и веднага ми хрумнаха мелодии. И мечтата ми да пиша музика се сбъдна!
Коя е твоята музика в стилово отношение?
Всяка седмица ми се слуша нещо различно, но може би това, което най-много ме вдъхновява, са старите групи – рок изпълнителите от 70-те и 80-те години. Много харесвам и поп музика, но по-акустичния поп, в който звучат рок нотки. Обичам и кънтри музиката, защото всяка песен разказва история. Най-много ми допадат песните, които докосват емоционално и са много интимни.
Означава ли това, че си чувствителна?
Определено... Наистина съм чувствителна, от малка е така. Много премислям нещата, непрекъснато се развиват филми в мислите ми. Рак съм като зодия, но интересното е, че асцедентът ми е Лъв, защото двете зодии много контрастират. Осъзнала съм, че понякога не е добре да съм толкова чувствителна и да хвърлям енергия, където не трябва, и работя върху това (усмихва се, б. а.). Искам да отделям внимание на важните неща и на хубавите емоции!
Да очакваме ли твой албум?
Имам идея в тази посока, дори бях събрала достатъчно парчета за албум, но реших да ударя спирачки. До края на годината искам да пусна още няколко сингъла с видеа, за да могат хората да опознаят музиката ми. Един ден и албум ще направя.
А от кого си наследила таланта да пишеш текстове? Може би от дядо си – журналиста Коста Батков?
Да и от него, както и от другия ми дядо – на майка баща й, който е бил поет – Георги Христов. Като цяло по бащина линия, която е родопска, е имало много певци. И майка ми обича да казва, че е музикална, защото свири на пиано. Така че със сигурност има нещо и от предците ми, макар родителите ми да не се занимават с изкуство. Майка беше издател на списание „Пчелица”, което е било и първото детско списание в България. Ходейки при нея в офиса, израснах с много картини на деца и рисуването беше първата ми страст, дори мислех, че един ден ще се занимавам с дизайн. Първо исках да е моден, след тово се ориентирах към интериорен, но родителите ми казаха, че ако това е желанието ми, трябва да уча архитектура. А с матиматиката не сме много добри приятели и това ме отказа (смее се, б. а.).
Какво ти даде това, че си дете на известни родители?
Много съм получила от родителите си! Освен, разбира се, тяхната любов и подкрепа, с времето спечелих и доверието им. След като видяха, че се трудя, за да осъществя мечтата си в музиката, получих и вярата им в мен. С риск да звучи нескромно, те ми дадоха добро възпитание и образование, за което съм им благодарна! След като завърших гимназия в София, на 19 години заминах за Лондон, за да уча „Бизнес маркетинг”. Бях приета на няколко места, но избрах университет, който е в близост до Музикалната академия там, където също исках да уча. Година по-късно реших и музика да кандидатствам. Приеха ме, което беше голямо признание за мен и убеди родителите ми, че имам потенциал и могат да ме подкрепят. Завърших и двете учебни заведения, защото бизнесът е важен, независимо с какво се занимаваш.
В Лондон ли усети вкуса на свободата?
Да, определено беше така! Колкото и клиширано да звучи, исках да открия себе си, въпреки че това е процес, който върви през целия живот. В Лондон бях по-самостоятелна, без да съм неразумна, разбира се, чувствах се свободна...
Защото в Лондон не беше дъщерята на Тодор Батков ли?
Да, но аз и в София не съм била известна с това. Почти никой не знаеше за моето съществуване. Стоях си, учех, занимавах се с различни неща, но не се афиширах. Повечето хора знаеха за брат ми. Бях се фокусирала върху други неща и исках, когато съм готова, когато мога да покажа повече от това, че съм дъщеря на баща си, тогава евентуално да се заявя.
Какви са впечатленията ти от младите хора във Великобритания?
Не знам дали имам много обективно мнение, защото средите, в които съм била, са университетски и всички хора са дружелюбни. Готиното е, че ученето ми в два коренно различни университета, ми позволи да контактувам с различни хора. В училището по бизнес, имаше много приятни колеги, които обаче не бяха артисти. С тях ходехме в кафенета, на дискотека, а с другите - от музикалната академия, посещавахме музикални клубове, за да видим и чуем изпълненията на нови групи. И в едното, и в другото училище беше хубаво, защото вкусих от два различни начина на живот. В Лондон има хора, които са много широко скроени и се кефят на такива, които идват от други държави и ги приобщават. Но има и други, сред които усещаш някакъв вид дискриминация, защото си чужденец в тяхната държава.
Какви очаквания имаш за бъдещето си като музикант?
Няма връщане назад! От много години мечтая да се занимавам с музика и се надявам с всяко ново парче да се развивам, да има хора, които да харесват песните ми, да ме слушат на живо. Хем е много страшно преди да изляза на сцената, хем е супер зареждаща енергията на публиката. Сцената ме кара да бъда по-смела, по-уверена, въобще да бъда най-добрата версия на себе си. И като изляза си казвам: „Сега или никога!” Надявам се да радвам хората с музиката си!
Още за Калина Баткова чуйте от нея тук:
