Антонина Лозанова, която учи "Медии и журналистика" в Университета за национално и световно стопанство, попадна сред 100-те най-талантливи студенти по журналистика според Британския съвет. През миналата година тя става носител и на наградата на фондация "Димитър Цонев" за студенти, печелила е и студентски конкурс на името на Петър Увалиев. С какво впечатлява журито, за да попадне в престижната селекция, как протича обучението й, как оценява медийната среда у нас и какви перспективи за развитие вижда? Антонина Лозанова споделя в ексклузивно интервю пред Ladyzone.bg.
Здравей, Антонина! Какво е усещането да попаднеш сред стоте най-талантливи и мотивирани студенти по журналистика според Британския съвет - ти си единствената от България, одобрена в програмата за настоящата година.
Аз и едно момче от Гърция сме дори единствените от Балканите. Не съм си и представяла, че някога ще достигна до това признание, но това не ми попречи да кандидатствам, защото както е казал Унамуно: "Само този, който опитва абсурдното, е в състояние да постигне невъзможното". Това се случи и при мен. Разбрах за тази селекция от един журналист - Мартин Димитров, с когото се запознахме по време на проекта "Резиденция Баба" в моя роден град Видин. От мен се изискваше да съставя визитка, в която да се представя - коя съм аз, с какво се занимавам, какви са интересите ми, защо съм избрала да уча журналистика, какво е моето бъдеще, занимавайки се с журналистика, както и защо искам да стана част от конференцията.
Какво трябваше да направиш, за да кандидатстваш в програмата и защото смяташ, че работата ти е впечатлила толкова журито?
Трябваше да подготвя един репортаж, като тематиката беше по мой избор - и той беше социален. Имаше опция и двете неща да бъдат текст или видео, като и двата ми материала бяха видео. Моят репортаж беше за един англичанин - Мик Купър, който на 50-годишна възраст зарязва всичко в Англия и идва във Видин, за да направи училище за готвачи, за сираци и за деца, лишени от родителски грижи. Впоследствие това негово желание не се сбъдва поради ред причини, по-скоро бюрократични.
Той се установява във Видин, като създава едно кафене, където дава работа отново на сираци и деца, лишени от родителски грижи. Впоследствие това кафене фалира и той става собственик и управител на месарски магазин в града, като с това се занимава и до ден днешен. Той е много ориентиран в това да дава работа на българи и видинчани, вярва в развитието на региона и като цяло никога повече не смята да се завърне в Англия.
Разкажи малко повече за програмата Future News Worldwide на Британския съвет.
Програмата се организира от Британския съвет вече в продължение на няколко години. Всъщност представлява събирането на 100-те най-талантливи студенти по журналистика в света или млади хора, които искат да се занимават с журналистика.
Какъв е принципът зад селекцията на студентите в програмата?
Селекцията е за най-талантливите, а не за най-добрите студенти, защото обезателно има разлика в това. Да покажеш талант с състои в това как самият ти ще пречупиш материала си, така че да им бъде интересен. Може би това е бил и приоритетът им при оценяването - да видят самия подход на младите хора, защото им е ясно, че всеки един от нас е абсолютен новак. Повечето от нас никога не са стъпвали в медия, никога не са правили видеорепортаж, може и никога да не са вземали интервю. На мен това ми беше първото интервю изобщо някога в живота, което съм вземала - и то беше на английски. Така че за мен това си беше двойно предизвикателство.
Най-важното за един журналист е да се чувства подкрепен от аудиторията си.
Участват хиляди студенти, тази година мисля че са били около 15 000 души от цял свят - страни от Африка, Гърция, Венецуела, Италия, Англия, Ирландия… Много разнообразни кандидати от най-различни страни. Аз кандидатствах миналата година, но селекцията беше отменена заради COVID-19 рестрикциите. Наградата по принцип представлява петдневен престой в Лондон, където се случват всичките обучения. Говорим за възможността да се докоснеш и чуеш съвети от хора във водещи медийни гиганти и организации като "Ню Йорк Таймс", Би Би Си, Ройтерс, Гугъл Нюз и подобни.
Какво се случи, след като беше селектирана в програмата?
Всичко стана виртуално - в една специална платформа, която бяха обособили за целта. Имаше възможност да си избереш един от два дни в зависимост от часовата зона, в която се намираш, за да се включиш в лекционните часове. За мен тази конференция протече от 18 ч. вечерта до 2-3 ч. след полунощ. Беше много интензивен курс, почти без никаква почивка. Чухме много важни неща за това как се отразяват новини, свързани с COVID-19, климатичните промени, как да поднасяме информацията на хората по-лесно, как да се борим с дезинформацията, с нападките срещу нас като журналисти, срещу цензурата, която може да получаваме от нашия главен редактор или в медията, в която работим, как да се справяме с отправени заплахи за живота. Всичко протече онлайн в рамките на девет часа, вместо присъствено за пет дни в Лондон.
Какво винаги ще помниш от конференцията?
Най-голямо впечатление ми направи това, че всички представители на големите медии говореха съвсем свободно за това как се развиват и какво правят, за да се развива медията им - без да се притесняват от политическата обстановка. Журналистите в България са много критикувани затова, че журналистиката е платена, че качествена и обективна журналистика в България няма - а тези представители говореха съвсем свободно как могат да се развиват, без да отчитат подобни фактори. По време на COVID-19 кризата тези медии са разширили своите нюзруми, за да могат повече специалисти да се правят с дезинформацията и най-различните конспиративни теории - за чипиране, за 5G, за това какво се намира във ваксините, които могата да объркат и подведат обществото.
В България много журналисти от щатни сътрудници минаха на нещатни, като целта беше да бъде олекотена самата медия заради кризата. Имаше представители от Индия, от Нигерия, от страни, които са много по-назад от България по свобода на словото в класацията на "Репортери без граници" - това, което ми направи впечатление, беше, че тези студенти не спираха да питат и да пишат, интересувайки се как подобни проблеми могат да бъдат разрешение и през какви ситуации са преминали другите.
Качествената и обективна журналистика е двустранен процес.
Никога не трябва да закляймяваме това, че няма качествена и обективна журналистика у нас, защото най-важното за един журналист е да се чувства подкрепен от аудиторията си. Качествената и обективна журналистика е двустранен процес, а не едностранен - аудиторията също има голямо влияние върху работата на един журналист. Смятам, че колкото повече хора разберат, че трябва да подкрепят журналистите и да изискват истината, тогава те и ще я получават. Беше много вдъхновяващо да видя как тези студенти се борят - при условие, че знам колко много по-тежка е ситуацията в техните страни и те правят всичко по силите си да правят обективни материали. Но има хора, които го оценяват и може би това е причината, която ги мотивира да продължават.
Как реално оценяваш медийната среда в България?
По-голямата част от хората са свикнали да получават всичко наготово - да си пуснат вечерния блок и да чуят всичко по новините и накрая да изключат телевизора и да кажат: "Пак слушаме само за COVID-19, за катастрофи и за гадни неща"... Същевременно после цъкат и на първата фалшива новина, която им излиза във Фейсбук. За мен може би бъдещето е в социалните мрежи и в платформите за видеосподеляне, а не в телевизията, защото там времето е много ограничено. За мен най-важното е - като така си представям и журналистическата професия - един материал да бъде на 100 процента изграден от мен. Да е планиран, написан, заснет и монтиран от самата мен - така посланието би достигнало на 100 процента до аудиторията спрямо моя първоначален замисъл.
А какво те мотивира най-много да искаш да се занимаваш с журналистика?
Аз никога не съм си мечтала да бъда журналист - като съм била малко дете, не съм искала да бъда журналист, да ме дават по телевизията и т.н. Единственото нещо, което ми даваше свободата да правя много неща едновременно, бяха снимането, монтирането и журналистиката. Първоначално смятах да уча монтаж или операторство, но впоследствие се отказах, защото сметнах за по-подходящо да се специализирам като журналист - да се науча как правилно се изгражда един текст, как се планира едно интервю и един репортаж, а операторството и монтажът ще дойдат от курсове.
Причината да уча журналистика, е, че искам да правя неща, които са общественозначими.
Причината да уча журналистика, е, че искам да правя неща, които са общественозначими, а не само в мой интерес. За да живее човек един ползотворен живот, той трябва да е в служба на хората и поне в един момент от живота си да се е стремял със своите действия да помогне на някого. В случая с журналистиката - това е да доближиш историята на един човек до другите. Целта е да ги мотивираш, да ги вдъхновиш, да им покажеш добрия пример, да им дадеш сили да продължават да се борят и в никакъв случай да не смятат медиите за поле за изява само за най-известните и най-скандалните или за политици и актьори. Хората трябва да се доближат до журналистиката, защото тя е от обикновените хора за обикновените хора. Журналистите не могат да поправят всичко, което е счупено в нашето общество, но могат да ни дадат тласък ние да сами да слепим парчетата. За мен това е една много вдъхновяваща и изключително трудна професия.
Какво би посъветвала всички, които тепърва започват да учат журналистика?
Никога да не се отказваш, защото си избрал това поприще с причина. Всеки просто трябва да си даде време, защото за развитието е нужно време, търпение и много усърдна работа. Бих ги посъветвала да не разчитат само на университета, а да се пробват на най-разлчини конкурси и селекции. Истината е, че когато човек даде частица от себе си - не това, на което е способен, а се научи на още нещо - нещата се получават. Винаги някой някъде ще те оцени - ако не те оцени, това е най-голямата причина и стимул да осъзнаеш, че си си самодостатъчен и по-голям от това просто да работиш някъде, като се опиташ да създадеш нещо свое и да се развиваш в съвсем различна посока. Именно за хората, които са били отритнати от работата и обществото в момента учим от учебниците и книгите. Никога да не се предават, винаги да вярват в себе си, да бъдат сериозни и отговорни, да приемат ученическите и студентските години като време за развитие, а не само за купони.