Италианският тенор Андреа Бочели, известен със своя завладяващ глас, отваря завесата на една от най-големите си лични битки – сценичната треска и неуправляемото безпокойство, които го съпътстват през голяма част от живота му. 

Припомняме, че Андреа Бочели празнува 30 години музикална кариера с концерт в София на 14 септември на стадион „Васил Левски“.

В новия документален филм „Andrea Bocelli: Because I Believe“, представен на Международния филмов фестивал в Торонто, световноизвестният изпълнител разказва за предизвикателствата, които са го преследвали на сцената и извън нея.

В продължение на много години Бочели изпитва силна сценична треска, която той сам описва като „неуправляема тревога“ и „страх, който не може да се опише с думи“. 

Зловещо сърцебиене и непрекъснато напрежение го съпътстват по време на всичките му концерти, до последната нота. За един изпълнител, чиято работа е да вдъхва живот на емоциите чрез музика, тези моменти на страх и тревога са били изключително тежки.

„Това се случваше, защото певческата ми техника не беше перфектна“, споделя Бочели във филма. Именно този технически недостатък се оказва в основата на проблема. Без необходимите инструменти и умения за овладяване на гласа и тялото си, той изпитвал затруднения да се отпусне на сцената, което влошавало състоянието му.

МАЕСТРО ПАВАРОТИ: КЛЮЧЪТ КЪМ ПРЕОДОЛЯВАНЕТО

Въпреки тревогите си, Бочели не се предава. Голямата промяна в живота му настъпва след срещата с оперния гигант Лучано Павароти. „Когато за първи път репетирах с този велик артист, разбрах, че той изобщо не се притеснява“, разказва Бочели за покойния маестро. Именно спокойствието и перфектната техника на Павароти се превръщат в основното вдъхновение за Андреа.

След години на неуморни усилия и постоянен стремеж към усъвършенстване, Бочели най-накрая намира начин да овладее безпокойството си. „Днес, благодарение на собственото си осъзнаване и неуморна работа, вече нямам такова безпокойство“, споделя той..

Продължи да четеш