Костенец е малък и леко унил курорт, което обаче си има своите предимства – липсват тълпите, шумните заведения и големите строителни безобразия. За сметка на това горещата минерална вода и чистият въздух са в изобилие. Архитектурният пейзаж предлага три пласта история – неколцина елегантни сгради от първата половина на XX век, малко соц и няколко нови хотела. Един от тях има не само атрактивен външен басейн, но и мини зоологическа градина, която осигурява 10-15 минути спокойствие на компаниите с малки деца.
За радост на повечето хора, основната природна забележителност – Костенският водопад, не изисква повече от шест минути ходене (в двете посоки). Ако не сте го виждали замръзнал, сега е моментът да отидете. Приложените тук снимки са от 28 и 29 януари 2017 г.
Любителите на по-дългите разходки могат да отидат до хижа Гургулица (час и петнайсет минути от чешмата в центъра на курорта), до която има и автомобилен път. Той е почистен, но не до асфалт и местните ергени го използват за леко рисковани забавления с шейни, вързани за колите.
В хижа Гургулица (1200 м н.в.) можете да обядвате с боб чорба и скара, както и да чуете какво мислят пенсионерите от съседните маси за Тръмп, Румен Радев и Бойко Борисов. Не пропускайте указа, подписан лично от Тодор Живков през 1971 г., с който се награждава местното туристическо дружество. Той виси на стената току срещу компютърния монитор реликва, за който хижарят се хвали, че работи идеално и често получавал атрактивни оферти за изкупуване.
Другата забележителност в курорта е църквата „Успение Богородично“. Може да е грях, но си го признавам – храмът ме привлича най-вече с панорамната гледка към град Костенец и цялата долина, която след няколко месеца ще се изпълни с десетки щъркели.
