Последният път ви заведох до къмпинга Тhalkirchen и се разходихме из вечерен Мюнхен. Но времето лети и е време с нашия кемпер да поемем към крайната точка на пътуването ни – замъка Нойшванщайн.

Рано сутринта напускаме къмпинга в Мюнхен и се отправяме към Фюсен, община Швангау. Градчето същестува още от времето на Римската империя и е било важен възел по пътя Виа Клаудиа Аугуста, водещ от Северна Италия до Кастра Аугуста (днес Аугсбург).

Следвайки мъжкия глас от GPS, за 5 минути сме на магистралата, а след малко повече от 30 минути - в подножието на замъците Нойшванщайн и Линдерхоф. В тази част на Алпите има още много замъци и дворци, които можете да посетите.

Цената за паркинга е за час престой. Една спокойна разходка, с посещение само на единия замък, похапване и купуване на сувенири, като време и цена излиза 7 евро. Билетите за замъка Нойшванщайн се купуват предварително от туристическия център. Изберете си на какъв език искате да говори електронния ви екскурзовод. От това зависи какво ще разберете за историята на замъка. Не може да променяте избора си впоследствие.

До замъка може да се стигне по няколко начина – пеша, с коне или с автобус. Конете са красиви, големи, но... миришат. Страхуваме се да поемем пеша, защото не знаем колко време ще ни отнеме, затова избираме автобуса. Той бързо се пълни с постоянно снимащи японци, постоянно говорещи поляци и шведи, довели многочислените си семейства.

Нойшванщайн ни посреща с горда осанка, високи кули и искрящо бели облицовъчни камъни.
Снимането вътре в замъка е забранено. Но пък вън може да си щракате на воля.

Наричат го Замъка на лебедовата скала. Защо ли? Защото всичко започнало от Вагнер. Вдъхновен от неговата музика, немският крал Лудвиг Втори заповядал да се построи замък толкова изящен, колкото била музиката на композитора. По мита за Лоенгрин - Рицаря лебед, Вагнер създава едноименната опера, а Чайковски пише балета "Лебедово езеро". Слабостта на крал Лудвиг към Вагнер може да бъде видяна на всяка крачка в замъка. Стенописите са посветени на различни произведения на музиканта – в трапезарията на "Танхойзер", в спалнята - на "Тристан и Изолда", в салона - на "Лоенгрин", в тронната зала - на "Парсифал".

Нойшванщайн е въплъщение на кралското разточителство. Строителството му отнема цели седемнайсет години. Всичко в него е пищно, богато украсено и детайлно. Залите са огромни. Първият етаж е само за слугите, които за да бъдат постоянно на разположение, освен че работят и живеят там. Готвят само в медни съдове и качват храната до втория етаж с вътрешни асансьори.
На втория етаж са разположени зали с различно предназначение – пещерна (оформена като истинска пещера), спалня (с огромно балдахиново легло), стая за молитви, зала за музика, театър и балет с богато украсена сцена и др. Строителите и архитектите задоволявали всяка една прищевка на краля.

Голямата страст обаче е увенчана с... лудост и смърт.

Преди да бъде завършен замъка, Лудвиг абдикира, защото полудява. Той предпочита да прекарва времето си със селяните от Алпите, отколкото със своите министри. Погълнат е изцяло от сюжетите от оперите на Вагнер и съзнанието му е изпълнено с повече приказни герои, отколкото с реални хора. До този момент той е прекарал около 100 дни от живота си в този така жадуван замък.

Едва 40-годишен крал Лудвиг умира при мистериозни обстоятелства.

След като разходката приключи, задължително хапнете гулаш в ресторантчето на замъка. Вкусен е, и е по оригинална стара рецепта.

За замъка постоянно се полагат грижи. Ремонтите и чистенето дори идва в повече, защото фасадата е толкова бяла, че не изглежда внушителна като за годините си. Много по-късно замъкът се превръща в отличителния графичен знак на Дисниленд. Днес повечето от нас го познават именно от там - виждаме го в началото на всяко филмче, продуцирано от филмовия гигант.

Следва - Оберамергау - нарисуваното градче