Един от най-популярните и успешни български рок музиканти – Иван Лечев, ще седне на четвъртия треньорски стол в четвъртия сезон на най-очакваното шоу през 2017-а по bTV – „Гласът на България”. Той ще се впусне в търсене на новия „глас на България” като един от менторите в шоуто и ще премери сили с Владимир Ампов-Графа, Поли Генова и Камелия. Първият етап от кастингите вече започна, а на 30 ноември предстоят кастингите във Варна и Бургас.

„Аз се учудвам колко много талантливи хора има в България. Нашата страна няма край откъм природа и таланти. Със сигурност обаче, когато дойде моментът да избирам, ще предпочета човекът, който има по-запомнящ се тембър. Ако не пее правилно, със сигурност може да се научи. Но най-важното за мен е това, което отличава даден артист от друг”, споделя Иван Лечев.

Относно надпреварата между тях музикантът разкри, че ще му е изключително трудно, тъй като „двама от тях много ги обичам, а сега трябва да се борим. В едно от първите парчета на Поли Генова аз свиря, с Влади се познаваме от много години, както и с баща му. Единствено с Камелия се срещаме за първи път, но борбата си е борба, приятелството си е приятелство”. Иван сподели пред Антон Хекимян в какво се изразява по-голямата трудност днес да се прави музика, защо не иска и малкият му син да се занимава с музика, както и какви са музикалните проекти, върху които работи в момента.

Иван Лечев е български китарист, цигулар и композитор. Роден е на 19 юли 1956 г. в София. Започва да учи цигулка в класа на баща си цигуларя Боян Лечев. През 1975 г. завършва Музикалното училище в София. През 1981 г. завършва Музикалната академия също в София. Той е китарист на българската рок група "ФСБ" от 1978 г. Няма друга китара в българската музика, която да може да се чуе в толкова много записи през последните 30 години. 

Заедно с ФСБ преживява някои от най-славните години. Същевременно се утвърждава като един от най-търсените студийни музиканти и аранжори. Създава стотици аранжименти за почти всички български певци – само 8 са в дебютния албум на Георги Станчев. През 90-те свири в различни групи, между които “Стари муцуни”, “Зона Це”, а от 1999 сътрудничи с Арабел фон Караян и нейната група “We Factory”. За първите си композиционни опити е провокиран от актьора Николай Сотиров и още при своя дебют е предложен за наградата “Аскеер” (спектакъла “Апокалипсис… или?”).

Впоследствие е номиниран още два пъти за престижната награда, която получава през 2000 година за спектакъла "Синята стая" с Аня Пенчева и Андрей Баташов в Народния театър. Аранжира и записва изцяло дебютния албум на Нона Йотова “Омана” и като член на групата "Обичайните Заподозрени" е в основата на студийния звук на всички албуми на Стефан Вълдобрев. Автор е на песента "Частен случай" и на още четири песни в едноименния албум на Лили Иванова. Участва като гост-музикант в записите на албумите на Кирил Маричков, Георги Минчев, Дони и Момчил и в албума на Епизод от 2004 "Свети Патриарх Евтимий". Автор е на музиката на италианския филм “Annata di pregio”. 

През 2009 г. участва в записите на новия албум на ФСБ "Точка" и след последвалото концертно турне получава, заедно с останалите членове на ФСБ,  ордена "Златен век". В началото на през 2010 г. създава заедно с Цветан Недялков и Веселин Койчев "Acoustic Trio 3000", чийто албум "Йо-хо" става Албум на Годината за 2011 на американския сайт indieacoustic.com.  От 2013 е член на Фондацията.