Заглавието отпреди 4 години "Елена без Сергей” на корицата на "Жената днес” изглежда днес пророческо, защото Елена Йончева вече не споделя живота си с бившия премиер и все още лидер на БСП Сергей Станишев. Но тогава, през юни 2006 г., започнах текста си за нея така:
"Понеже познавам Елена от хиляда години (не, тя не е на толкова, нито пък аз – то ни личи), мога да ви кажа със сигурност: нищо не се е променило у нея, откак е премиерша. Нито гледа отвисоко, нито варди тила на Сергей Станишев като обетована земя. Затова първият ми въпрос е: "Как се чувстваш сега, когато не ти си по-известната в двойката - винаги преди е било обратното?”...
Днес Елена Йончева е с друга житейска половинка,
но е все така уникална, авантюристична и смела – последният й пробен камък беше Сомалия, откъдето се върна с изложба и филм за сомалийските пирати. Оказа се единствената репортерка от Европа, припарила до свърталището им.
Някога женската тeлевизионна журналистика започваше и свършваше с Елена Йончева. В продължение на дълги години тя беше абонирана за първите награди във всички репортерски конкурси. До тях се добираха други само ако Елена не участваше. Просто беше най-добрата. Най-храбрата. Най-безспорната.
Но се оказа, че има... неподходящо гадже
От момента, в който симпатичният международник Сергей Станишев стана някакъв що годе известен функционер на "Позитано” 20, а пък после даже взе, че оглави БСП – от този тъкмо момент кариерата на Елена взе да залязва. Започнаха да я одумват, да й пречат, да я ковладят. Всичко ставаше тихомълком, дискретно някак.
Нямаше как да я обявят за некадърна – репортажите й (винаги на ръба на пропастта) от горещи точки като Афганистан на талибаните, Алжир на терористите, окървавена Чечения, Босна, Косово, Македония и Албания по време на юговойните, винаги напрегнатия Израел - говореха сами за себе си, мереха мускули със световните образци в жанра и бяха уникални за малка телевизия като БНТ.
Нямаше как да я обявят и за връзкарка – БСП беше пратена в дълъг оздравителен опозиционен отпуск, Елена сама си намираше външни спонсори за филмите, а и никой не ламтеше за нейното „ветровито” място по афганистанските чукари и чеченските окопи.
И за политизирана и субективна нямаше как да я обявят, защото тя никога не работеше по вътрешни теми и съвсем съзнателно бе избрала международната проблематика, при това в най-екстремния й вариант. Но накрая все пак я уволниха от БНТ.
А един син депутат, самозванец журналист с болен мозък, дори я наковлади публично (години по-късно, когато Елена работеше като фрилансер за БНТ и предаваше като кореспондент от военен Ирак ), че прокарвала позициите на родната соцпартия и на гаджето си директно от покрива на олуразрушения хотел в Багдад, превърнат в базов лагер на световната военна кореспонденция. Дни след "разконспирацията” на мислителя от Панагюрище
Елена беше отвлечена и бита жестоко
заедно с двама свои португалски колеги – в последния ден на войната в Ирак. Като по чудо един от похитителите на 3-мата журналисти се оказа някогашен студент в България и с негова помощ тримата заложници се измъкнаха. Като по чудо малката камера, изтръгната от ръцете на Елена, продължи да работи по време на стрелбата и побоя – така зловещата случка беше документирана, световните телевизии я пуснаха по видеообмена, а в България не успяха да я обвинят, че си е измислила историята.
