Сватбата е един от най-щастливите дни за една жена. Все пак какво по-хубаво от това да отпразнуваш любовта си. В Америка обаче стотици момичета се омъжват прекалено рано – още в детска възраст, защото има 13 щата, където няма минимален възрастов праг за сключване на брак. Това отваря широки възможности за родители да уреждат браковете на децата си. Срещу подобни случаи започва да се бори Дженевив Мейер, която бива омъжена за първия си съпруг на 15 години.
Коя е Дженевив Мейер?
Към днешна дата тя е образована жена с щастливо семейство, което се радва на 4 деца. За да стигне дотук, Дженевив трябва да премине през много трудности, с които не би трябвало да се сблъсква никое дете. Първият удар в живота на момичето идва от собственото й семейство - малтретирана е от доведения си баща. Впоследствие мъжът е осъден, но едва на няколко месеца затвор. 11-годишна Дженевив трябва да се справи с тази трудност сама.
Следващият удар, който й е нанесен, се случва в една съдебна зала в Мисисипи през 1995г., когато тя е едва на 15 години. Тогава е омъжена против волята си за своя първи съпруг, който тогава е на 43 години. Инициираното от майката на момичето бракосъчетание е възможно, защото в американския щат няма ограничение за възрастта на „влюбените“.
Каква е историята й?
Американката отраства в Охайо. Насилието, което преживява още от малка, тласка момичето към бягство от дома. За кратко Дженевив отсяда при единствената си приятелка. Спокойствието на момичето приключва бързо, защото майка й я открива и скоро след това се местят в Калифорния. Къщата, в която се нанасят, е в съседство на Джон Малой – бъдещият първи съпруг на Дженевив.
Джон Малой, който има две деца от два провалени брака, се държи добре с новата си съседка. Двамата поддържат комуникация и дори завързват приятелство въпреки голямата възрастова разлика помежду им. Един ден той се опитва да я целуне, но момичето го отблъсква и престава да си говори с него. В един „доста самотен“ ден 14-годишното момиче все пак решава да звънне на съседа си. Майка й я подслушва и решава, че Дженевив може да е бременна, въпреки че към този момент момичето не е водило интимен живот.
След този разговор майката започва да настоява за брак между дъщеря си и Джон. Обикалят няколко щата, където съдиите отхвърлят искането за брак. Накрая стигат до Мисисипи, където Дженевив официално казва „да“, а зад брака й стои майка й, която се опитва да „запази“ достойнството на дъщеря си. Тийнейджърските години на момичето преминават в работа и в съжителство със съпруг пияница. Дженевив не учи, защото не й е позволено. Същевременно момичето няма правото да се разведе, защото няма навършени 18 години.
Веднъж навършила пълнолетие, тя заминава за Вирджиния, където животът й потръгва. Целта й е простичка – да живее и да се издържа 6 месеца сама, за да може да се разведе. Но точно преди да започне „мечтаната работа“, Дженевив е изнасилена. По-късно разбира, че носи детето на насилника си. Стресът я срива и тя се връща при „съпруга си“, защото не може да се издържа сама.
Как завършва бракът?
Джон е този, който подава заявление за развод, опитвайки се да придобие родителски права над детето, като изкарва жената „нестабилна“. В крайна сметка съдът отсъжда Малой за „баща“ на детето и му позволява да го вижда няколко пъти седмично. Решението на Дженевив е да се премести в Индиана. Там жената среща новия си съпруг, с който вече се жени от любов.
Ужасното детство, което има Дженевив, я подтиква да основе фондация “Resiliency”, която защитава жени и момичета, които са изправени пред ужасни ситуации като трафик на хора, принудителен брак, сексуално насилие и т.н. Ето какво е посланието на американката: „Това е нещо, което ти се е случило, глава от живота ти, но не може да определя кой си. Всеки сам пише историята си и той определя как ще завърши тя“.
Източник: NBC News
