Думата „Коледа“ е дълбоко вкоренена в българската традиция и култура, но нейният произход води началото си още от древността. Тя е свързана както с езическите вярвания на старите народи, така и с по-късното християнско значение на празника.
Латински корени
Най-разпространената теория е, че думата „Коледа“ произлиза от латинската дума calendae (календи) – название на първия ден от месеца в Древен Рим. Особено значение имали Calendae Januariae – началото на новата година, което било съпроводено с тържества, пожелания за плодородие и благополучие. С разпространението на християнството и латинската култура, думата преминава в езиците на славянските народи.
Славянска и балканска традиция
В славянските езици думата се среща в различни форми – „Коледа“ (български), „Коледа“ (сръбски), „Koleda“ (хърватски, словенски), което показва общ културен и езиков пласт. В българската народна традиция Коледа първоначално е била свързана със зимното слънцестоене – моментът, в който денят започва да нараства, символизирайки победата на светлината над тъмнината.
Коледуването, характерен обичай за българските земи, има именно езически корени – обикалянето на домовете, пеенето на обредни песни и благословиите за здраве и плодородие са ритуали, свързани с представите за обновление на света.
Християнско значение
С приемането на християнството Коледа постепенно се утвърждава като празник на Рождество Христово. Старите обичаи не изчезват, а се преплитат с новата религиозна символика. Така думата „Коледа“ започва да обозначава не само народния празник, но и християнското честване на раждането на Исус Христос.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
