Мартеницата е емблематичен интересен символ на България. Усуканият бяло-червен конец е това, което в един ден свързва всички българи с техните познати и близки, независимо от това къде се намират. Едно от преданията за историята на този амулет е, че хан Аспарух получил съобщение от красивата си сестра Хуба под формата на бял конец, привързан към крака на сокол. При летенето птицата се наранила и така конецът се оцветил и в червено, но радостта за получената скъпа вест от сестра му, накарала хан Аспарух да накичи целия си народ с такива червено-бели конци.
Първи март е един от любимите български празници на малки и големи. С празнично настроение до днес си разменяме мартеници и си отправяме пожелания за здраве и успехи. Мартеницата се носи за кратък период от време от 1 март до появата на първите цъфнали дървета или първите долитащи прелетни птици (щъркели, лястовици, жерави).
Често месец март е наричан "женски месец” заради променливото си време. Баба Марта е персонификация на месец март и олицетворява слънцето и пролетта. В миналото българите вярвали, че ако тя се засмее, навън ще бъде слънчево и топло, но разсърди ли се, ще задуха хапещ вятър със снежна вихрушка. Баба Марта била изключително благоразположена към хората, които носели мартеници, откъдето идва и многовековната традиция на този ден да се окичваме с бели и червени конци. Белият символизира чистотата, невинноста и новото начало, а червеният олицетворява зачатието, слънцето и плодородието. В различните краища на България мартениците могат да са направени и от други цветове, например, в Родопите те са многоцветни, а в Софийско може да са сини и червени.
Ако хората искали да бъдат румени и здрави, трябвало да закачат мартеницата си на цъфнало дръвче, а ако искали да избягат от всичко зло, те трябвало да я хвърлят в течаща вода, която да отнесе злините.
