Йордан Радичков е писателят на летящите хора, човекът на традициите, които сродяват хората. Роден на 24 октомври 1929 г. в с. Калиманица, Монтанско, успява да надскочи правилата на традиционната литература. Два пъти е номиниран за Нобеловата награда за литература, а произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по целия свят. Димите му са живи, фразите му подскачат свободно като гладни врабчета в последното слънчево петно на тротоара в късна есен...
1. "Надеждите ни тъй са се пръквали по пасищата и пак по пасищата са издъхвали. Много надежди помня от детските си години, накъдето и да се обърне човек тогава, беше пълно с надежди. Те се раждаха и умираха пред очите ни, но все някъде в някое ъгълче на душата оставаше тайната вяра, че ще се сбъдне някой ден някоя от нашите надежди...
"Ланските гнезда"
2. "Ако искате и вие да сънувате летящи сънища, опитайте. На човек и без това му се случва много рядко да хвърчи, та да си навакса повече хвърчене, той би трябвало да се научи да заспива с тананикане. Опитайте и ще видите, че ви говоря самата истина: тананик, тананик, тана-та-наник!" –"Тананик
Ние, врабчетата"
3. "Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има."
"Суматоха"
4. "Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста - мигар може да има нещо по-красиво от това! Пешеходецът, който си подсвирква с уста."
"Ние, врабчетата"
5. "Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!"
"Ние, врабчетата"
6. "Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки."
"Домашна тетрадка"
7. "Хората, изглежда, че имат слабост към мистичното и невероятното... За да повярват хората в някоя работа, тя трябва да е малко по-засукана, па да има и нещо необяснимо в нея, че да си блъскат по-дълго главите и да не я решат съвсем до края, ами да оставят и на поколенията да си блъскат главите."
"Заекът"
8. "Жената... като сапуна е тя. Не виждаш ли, че сапунът, когато най-добре го стискаш, най-лесно се изплъзва из ръцете ти. Колкото повече го стискаш, толкова повече се изплъзва."
"Свирепо настроение"
9. "Селянинът лежеше по гръб, мигаше и си мислеше, че жените са колкото гневни, толкова и милостиви и че тъкмо затова са жени. Да не говорим пък, че и затова са прелестни."
"Гняв божи"
10. "Ти може тука като Тахо да стъпваш тихо на пръсти, за да не стреснеш някоя буболечка на пътя си и да не плашиш блатните птици в тръстиките. Но как да преминеш ти тихо и незабелязан от никого зад гърба на живота, като вътрешно стенеш от мъка, виеш от болка и чувстваш сърцето си цялото в синини."
"Кошници"
