След като се превърна в международна сензация с фентъзи поредицата си „Паднали ангели“, която през 2016 г. се появи и на голям екран, американската авторка Лорън Кейт се завръща на българския пазар с новия си роман „Под всяко друго име“. Този път писателката се гмурва в романтичния жанр, за да разкаже една очарователна история за приятелството, споделената страст към книгите и неочакваната любов.
Лейни Блум е безнадеждна романтичка. Тя вярва безусловно в силата на истинската любов и то не само, защото е редактор на любовни романи в едно от най-големите издателства в жанра. Следвайки предсмъртното желание на покойната си майка, Лейни е решена да намери човека, когото „наистина да обича“ – господин Перфектен, отговарящ на всичките 99 изисквания от внимателно подготвения ѝ списък с качества, притежавани от мечтания мъж. А годеникът ѝ Райън ги покрива до едно.
Когато Лейни получава предложението на живота си – да стане най-младият отговорен редактор в издателството и да работи по новата книга на най-любимата си авторка на любовни романи Ноа Калауей – тя сякаш има всичко, за което някога е мечтала. Ноа е причината Лейни да се влюби в литературата, а от историите ѝ тя е научила всичко, което знае за любовта.
Има само един малък проблем. Нова книга няма. Ноа е изпаднала в тежък писателски блокаж, а за да задържи новата си позиция, Лейни ще трябва да ѝ помогне да се измъкне от него. И тази задача никак няма да е лесна.
Легендарната Ноа Калауей има десет романа – епични любовни истории, четени в безброй книжни клубове и завладяли сърцата на милиони читателки по света. Но никой никога не е виждал загадъчната писателка. Тя не дава интервюта, не подписва книги, не идва на представянията си – и зад това се крие сериозна причина. Причина, която ще разтърси света на Лейни и ще постави под въпрос всичко, което тя си е мислела, че знае за любовта.
Дали Лейни няма най-после да захвърли своя списък с 99 очаквания и да разбере, че любовта няма как да бъде научена от книга, а понякога може и да се крие „Под всяко друго име“, както казва великият Шекспир?
С много обич, закачливост и остроумие Лорън Кейт пише „Под всяко друго име“ като реверанс към любителите на любовните истории и романтиците, които не се примиряват с нищо по-малко от истинската любов. Резултатът е една прекрасна смесица от трогателни моменти, хумор, тъга и надежда, в която всеки читател може да намери късче от себе си.
Следва откъс от книгата.
Из „Под всяко друго име“ от Лорън Кейт
„Деветдесет и девет неща, които ще обикна в теб“ от Ноа Калауей.
Не знам защо, но заглавието ме накара да се замисля за последните думи на майка ми. Молбата ѝ да намеря някого, в когото наистина, наистина да се влюбя. Да не би пък да ми пращаше послание?
Отворих книгата, започнах да чета и стана нещо забавно: не можах да я оставя.
„Деветдесет и девет неща“ е история за Кара Кена, млада жена, която се опитва да преживее развод. Имаше опит за самоубийство и престой в психиатрия, но тонът бе толкова свеж и забавен, че щях да се жертвам и да прочета книгата, щом това означаваше, че мога да остана с Кара.
В болницата тя има много време за убиване, затова прочита деветдесет и деветте любовни романа в библиотеката в психиатричното отделение. Първоначално е цинична, но после, сякаш напук на себе си, открива цитат, който ѝ харесва. Записва си го. Изрича го на глас. Скоро започва да записва по един любим цитат от всяка книга. До деня на изписването си разполага с деветдесет и девет неща, които ѝ дават надежда за бъдеща любовна афера.
Прочетох книгата на един дъх. Цялата се разтреперих. Погледнах домашното по химия, което трябваше да направя, и усетих, че нещо у мен се бе променило.
„Деветдесет и девет неща“ съдържаше всички думи, които търсех след смъртта на майка си. Книгата сякаш преподаваше урок как наистина, наистина да се влюбиш. С хумор, със сърце и смелост. Тя ме подтикна да искам и аз да открия тази любов.
В края на книгата, където обикновено се намира информацията за автора, издателят бе сложил три празни страници с редове, номерирани от едно до деветдесет и девет.
„Добре, мамо“, помислих си и седнах да се заема за работа. Не бях сигурна на коя от приятелките на Дара беше книгата, но сега тя безспорно и космически беше моя.
Красотата на този голям списък се състоеше в това, че ми позволяваше да балансирам между странното и смелото, повърхностното и задълбоченото до мозъка на костите, до решително сериозното. Между „С ентусиазъм будува по цяла нощ и обсъжда потенциални отминали животи“ и „Вдига телефона, когато майка му се обажда“, написах: „Не носи сабо, освен ако не е шеф готвач или нидерландец“. Накрая, щом стигнах до номер деветдесет и девет, написах: „Да не умира“. Имах чувството, че мама е с мен, в този списък. Чувствах, че ако съм в състояние да потърся такава любов, тя ще се гордее с мен, където и да се намира.
Не знам дали някога наистина съм си мислила, че ще намеря мъж, който да въплъщава целия списък. Това беше по-скоро упражнение да се отдам на чудесните възможности на книжната любов. Но тогава... срещнах Райън и всичко – е, всички деветдесет и девет неща – просто бяха отметнати. Той е идеален за мен. Запиши това. Той е идеален и точка.
