След успешния дебют с "Чаках точно теб" и продължението му "Завинаги ти" младата писателка Стефана Белковска се завръща с ново хитово заглавие: "Остани". Третата книга на Белковска проследява четири, независими една от друга любовни истории за сблъсък на силни характери, които, докато търсят този, който ще ги направи цели, намират себе си.
На страниците на "Остани" срещаме вече познатите, второстепенни герои от първите две книги на Белковска, чиито истории авторката доразвива в четири независими една от друга новели. Това са Тай и Луси, пред които стои въпросът дали обичаме човека до себе си толкова силно, че да му простим грешките в миналото, както и Майк и Ейнджъл, които самоотвержено се противопоставят на всичко и всички, докато се борят за невъзможната си любов. Роб и Кехия се срещат ненадейно в другия край на света, за да осъзнаят, че "вкъщи" означава "в сърцето", а Джесика научава по трудния начин от Роналд, че човек трябва да обикне истински себе си, за да открие точната си половинка.
"Остани" не е обикновен чиклит, а своеобразно пътешествие по онези сложни, криволичещи пътища на душата, които ни водят до мястото, на което откриваме първо себе си, а след това – и дълго чаканата любов. А когато я намерим – да си отговорим на въпроса дали сме готови на всичко, за да я накараме да остане.
С написаното в третата си книга Белковска ни нампомня, че не можем да върнем миналото, че бъдещето е неясно и единственото, с което разполагаме е тук и сега, че между силата да запазиш себе си и слабостта да обичаш стои молитвата на сърцето: "Остани"!
Стефана Белковска е сред най-обичаните съвременни български автори. Младата и енергична блогърка и писателка, чиято кариера от години е в сферата на рекламата, публикува през 2016 г. първия си роман "Чаках точно теб", който написва още в тийнейджърските си години. За отрицателно време книгата грабва вниманието на огромен брой читатели, които я класират на почетното четвърто място в категория "Дамски романи" в престижния конкурс "Моята любима книга 2016", а към момента в книжарниците е петият й тираж. В края на 2017 г. излиза продължението на "Чаках точно теб" – "Завинаги ти", което прави фурор още на премиерата си. Впоследствие книгата е представена в Лондон, а през лятото на 2018 г. и в Бургас. Най-новото от писателката – "Остани", не е типичното продължение на предходните два романа, но е неизменна част от пъзела, наречен "Тъндърсторм".
"Остани" ще бъде по книжарниците от 1 декември, но желаещите да се сдобият с книгата по-рано могат го направят на официалната премиера на книгата, която ще се състои с "вход свободен" на 22 ноември от 19:30 ч. в столичния клуб PM на ул. "Позитано". В представянето ще вземат участие редица популярни лица, които ще споделят своите впечатления от изданието.
Предлагаме ви да прочетете избран откъс от "Остани" от Стефана Белковска, издадена от "БГ Книга".
И така животът се завъртя. Една вечер, докато преглеждах кашоните със стари вещи на тавана, който планирах да превърна в студио, попаднах на овехтяла кутия с прашасал капак. Вътре, захванати с жълти гумени ластици, стояха купчини от моите спомени с Тай. Пожълтели снимки, които разказваха за нашето щастливо детство. Двама кални малчугани, гонили се допреди минута по улиците на Дъблин. Същите двама – с усмивки до уши и все още непредполагащи, че ще се влюбят един в друг. И пак те, пред вкъщи – той бута люлката, която вече ми е малка, но аз уверено съм седнала в нея и навярно пищя, защото ме е засилил прекалено. Още една уж цветна фотография изплува под всички останали, онази от първия ни път заедно. Решихме да го заснемем ей така, за спомен, и се щракнахме, обръщайки фотоапарата с обектива към нас. Разбира се, виждаха се само две големи усмивки и някаква ръка, която закрива половината обектив... Вътре в кутията бяха и измислените картички на Тай до мен, както и стиховете, които пишеше, когато се чувстваше сам, когато баща му пребиваше майка му, когато бягаше от вкъщи и се криеше под дървото на съседа Мичъл в края на улицата. Стиховете, които винаги бяха посветени на нашата обич и на това, че скоро ще избягаме далеч.
Пътят е един и той е далеч оттук
Там, където ще бъда свободен
Там, където ще бъда с теб
Да вървим, скъпа, да вървим
Далеч, далеч оттук...
Пазех ги всичките. Ирония на съдбата или не – това бяха първите песни на Тайлър Самърс. Песни, които той вероятно не помнеше вече.
Няма да забравя как хванах спонтанно кутията, затворих я и хукнах към двора. Огледах влажната трева. Не... не тук! Прескочих оградата към старата къща на Тай, изрових мократа земя с пръсти, натиках кутията дълбоко навътре и я погребах там. Нямах сили да я изхвърля, но действах още по-символично. Погребах спомените и мечтите ми, че ще имаме бъдеще и ще се видим отново.
Хората имаме невероятната способност да определяме "правилния" момент. Онзи, в който ще бъдем щастливи, онзи, в който ще направим всичко, за което сме мечтали. Чакаме да дойде лятото, уж защото слънцето ще ни направи по-усмихнати. В крайна сметка сме все така затворени в себе си дори в най-слънчевите дни. Все казваме, че мразим дъжда, и обвиняваме лошото време за бурите, които сами създаваме в душите си. Винаги чакаме нещо, което ще надгради сегашното ни състояние. Винаги има още нещо, което не ни достига да бъдем истински щастливи. Истината е, че този момент не съществува, перфектният момент така и не настъпва, колкото и да го чакаме. Не за друго, а просто защото мигът, за който копнеем, е винаги тук. Само от нас зависи да го изживяваме постоянно.
