Когато говорим за филми, които си заслужават да бъдат гледани на голям екран, този прясно номиниран за три (за щастие) награди “Златен глобус” рядък киноекземпляр със сигурност е в челната десятка.


Защото всъщност, на теория, a и на практика “Животът на Пи” е поредица от щедро хранещи окото кадри в комбинация с робинзонско приключение и един много лют тигър (Петка, ти ли си?), който е от онези герои, без които историята би била съвсем обикновена и даже... да, скучновата. Много е възможно да си помислите подобно нещо, когато прочетете кратката версия на историята – “млад индиец трябва да оцелее на лодка посред Тихия океан в компанията на тигър и няколко други животни”, но ще грешите. Докато опознавате героите, ставате свидетели на корабокрушението и после – наблюдавате какво наистина означава да се бориш за живота си, ама във всяка секунда и стотна от нея, при това без право на почивка или предизвестие, разбираш (но вече като зрител), че ентусиазмът, който те е обхванал при първата ти среща с романа на Даниел Дефо, не е умрял с него или някога там в твоето детско, жадно за приключения преди.


Е, “Животът на Пи” е базиран на съвсем друга книга - на едноименния бестселър на Ян Мартел (продава се и у нас), режисиран е от Анг Лий и е с абсолютен новобранец в главната роля – Сураж Шарма, който хич не мислел да се явява на кастинг, но се налага да отиде вместо брат си и след тежък и продължителен "изпит" печели ролята, а ние – удоволствието да гледаме именно него като Пи. Което означава, че 17-годишният младеж успява да покрие изискването на екипа да изглежда невинен и да предаде палитра от емоции, които да изпълнят с багри картината на неговата невероятна история.


И така, вместо леко мрачната режисура на Шамалаян или романтично-симпатичната куку визия на Жан Пиер Жьоне (и двамата обмисляни за “водещи” на екранизацията), режисьорът на “Планината Броукбек” и "Тигър и дракон"- Лий, отделя 4 години от живота си, за да ни спретне на 3D зашеметяващата очите и стопляща сърцето история – второто най-вероятно се дължи на романа – добрите писатели на бестселъри ги умеят тия неща, а Мартел е точно такъв. Самият сюжет, дори и да ви е познат от книгата, е наистина препоръчителен за гледане - летвата на естетиката и овладените технологично кинопинизи са сложени високо, високо – ако цените пейзажите, снимките на природните стихии или просто много добрата дори и манипулирана фотография, този е вашият филм. Който на всичкото отгоре е и с така добре разказана история, че най-вероятно ще получи съвсем заслужена номинация и за Оскар. Дори и да не спечели много награди, лентата има медал от нас - публиката.


И е вече по кината. От Александра Филмс.