"Край на мита за добрата майка" на Алисън Шейфър е едновременно книга за майката, която не бива да пренебрегва себе си, и наръчник за комуникация майка-дете, при която никоя от двете страни не се обезличава. Ако сте майка, която чувства вина, когато обръща внимание на собствените си нужди, постоянно се състезава, поставила е децата си на най-висок пиедестал и се опитва да е на три места по едно и също време, трябва да прочетете тази книга. Трябва да я прочетете и ако сте:

татко
баба
дядо
мениджър
учител
психолог
педагог


"Край на мита за добрата майка" поднася гледни точки от срещуположния полюс, коренно различни от общоутвърденото. Предлага модели за поведение, които дават достатъчно свобода, ненакърняваща личната свобода и достойство, прагматични техники за справяне с нежелани проблеми и поглед към плодотворните аспекти на майчинството, които загърбваме, заради напрегнатото си ежедневие и желанието да се впишем в общоприетите норми на понятието "добра майка".

Алисън Шейфър:

С присъщото си чувство за хумор, което преобладава и в другите й книги – "Не, това /не/са глезотии" и "Скъпи, провалих децата", Шейфър обяснява, че обикновено има два изхода в битката за власт с децата – да подлудят майка си или да я накарат да отстъпи и да стане това, което детето е искало. Ако сте майка, това ви е до болка познато! Предлага и много полезни идеи, които самата тя е прилагала в ежедневната си комуникация със своите деца. Например - семейни срещи, които са времето и мястото, където всеки може да сподели своя проблем, недоволство или желание, да бъде изслушан и да се вземе най-доброто решение, от всички, заедно. Също така нов поглед към скуката, като възможност детето да развива своята креативност, а не като знак майката веднага да помогне киселата му физиономия да се превърне в усмивка.

Минусите на този тип книги винаги са едни и същи – те не дават съвети как да се справим в конкретната ситуация, а разглеждат проблема по-мащабно. Авторката описва случай, в който дете замеря с пакетчета захар сервитьорите в ресторанта, а майката умира от срам, тъй като не успява да го овладее. Очаквам да прочета професионален съвет как да реагирам, ако това ми се случи, но всъщност не го получавам, защото Шейфър се "отдръпва" от конкретната ситуация и започва да описва как трябва да бъдем майка по новому и какви са основните принципи в прихологията на Алфред Адлер. Този подход, разбира се, има и своите добри страни, защото конкретните ситуации са различни при всяка майка и дете. Но все пак... 

Любим цитат от страниците:
Ако спрете да се замисляте, ще се уверите, че идеите за "добрата майка" са също толкова нелепи, колкото куклата Барби е еталон за красота. Всички знаем, че ако Барби беше жива жена, щеше да се извисява на 2 метра, да има гръдна обиколка над 100 см и талия – около 40 см. Според мен, ако добрата майка от картинките съществуваше, то тя щеше да има шест ръце, четири хълбока и да е толкова еволюирала, че зърната й да са на глезените, за да са 100% достъпни за лазещото бебе.

Оценка: 10 от 10
Да се грижиш за себе си не е егоистично – това е един от първите митове, които Алисън Шейфър разбива. По-нататък става още по-хубаво, защото тя не спира само до крехките 2-3 години, а продължава да разглежда проблематични ситуации между братята и сестрите и избора на училище, което безспорно е част от сценария за "розовото" бъдеще.