Фентъзи, психо-, научна или приключенска фантастика
– каквато и да е, този жанр има милиони фенове по света. И независимо дали обичаш да четеш подобна литература, със сигурност си от онези, които не биха пропуснали да видят новата екшън фантастика, въртяща се с небивал успех по световните екрани.
Но докато в киното изображението е значително по-ефектно
и впечатляващо, по-грандиозно и визуално зашеметяващо, то е и по-ограничено от технически и психологически фактори. Един Франкенщайн на Мери Шели е много по-колоритен, достоверен, психологически разбираем, отколкото същият например на Джеймс Уейл.
Спецификата на писменото слово
предразполага към по-големи възможности на фантазията – съчетаването на сетивно и абстрактно, пряко и преносно значение, разкрива неизмеримата широта в посланията, заложени в художествената литература. За сметка на това, обаче, визуалният и слуховият допир до пластиката на изображението, развитието на езика на киното и кинотехниката, днес упражняват многократно по-голямо въздействие за привличане на масовото внимание, отколкото книгата. Чудовища като Франкенщайн, Дракула, мистър Хайд и др. придобиват все по-голяма популярност чрез филомовите си превъплъщения, за сметка на литературните си пъвообрази. 
Филмите с фантастични сюжети
и голяма доза ужас, за бедствия и катаклизми винаги са пълнели киносалоните. Понеже е необикновено, нереално и абсурдно, фантастичното се превръща по правило в атракция. Историята на Уилям Уолъс за огромната злощастна горила Кинг Конг – прототип на монументалния японски динозавър Годзила, излиза за първи път на големия екран през 1933 г. Филмът на Купър и Шедсак е гвоздеят, представление на представленията, невиждано за времето си зрелище, същинска атракция. Но атракция единствено за времето си.
В зората на озвученото кино,
публиката е омагьосана от изскочилите от страниците на книгите и оживели в непосредствена близост до нея опасни създания. Тя отива в салоните с вълнение, отпуска се спокойно върху седалките и се отдава с пълно самосъзнание на страха (или по-точно на илюзията за страх), на безсмъртните чудовища, възкресени от визията и словото на седмото изкуство.
Черпейки от литературата и от фолклорните легенди или създаващо собствени митове,
фантастичното кино се оформя истински и разцъфтява с времето. Примитивните кукли-герои от първата половина на 20. век днес вече са заменени с главозамайващо реалистични образи на зверове и митологични създания, благодарение именно на напредъка на виртуалните и звукови компютърни ефекти.
Всъщност всичко тръгна от крайната взискателност
към качеството на специалните ефекти, революционизирана от космическата опера, екранизирана по небезизвестната книга на Атър Кларк "2001: Космическа одисея" от Стенли Кубрик (1968 г.)
и подета от култовото явление "Междузвездни войни". 
Касовият успех на този тип филми, обаче, се обяснява и с нещо друго
От Мелиес до Кубрик, Полански и Спилбърлг, много кинематографисти неслучайно са насочвали енергията си именно към света на свръхестественото, приказното, ужаса и мистерията. Съзнавайки печелившата страна на играта със страха, тези майстори на хорора са наясно, че именно удоволствието от страха, ужасът за развлечение, уплахата от илюзията, са сред основните фактори за привличане на масовата публика. Зрителят отива на съответния филм с предварителната нагласа и желание да бъде уплашен.
Човешката игра със страха
е исторически, психологически, дори расово и национално обусловена. Всяка епоха има своите демонични сили, които предизвикват страх. В древността хората са се страхували от необяснимото, властващо в природата и обществото. Днес те се страхуват от демоничните възможности на познатото – тъкмо, защото предполагат до какво може да доведе една ядрена война, стихийното бедствие, необратимото замърсяване на екологичната среда или научното познание, приложено на практика без оглед и намеса на морал в него.
Филмите за "Годзила" например,
освен всичко друго, са и предупреждение на човечеството от реалната заплаха, идваща от хвърляните в океана на планетата ни атомни бомби. Алегория на човешката алчност, глупост и безразсъдство.
Днес някои учени виждат клонирани хора,
бебета по поръчка, машини вместо хора... И като че ли разтревожен от всичко това, Азимов не престава да ни напомня от книгите си трите закона на роботиката.
Ето така филмо-производителите, чрез зрелищност, занимателност, непрекъснатост и фантастичност, уцелват верния път, по който да привлекат масовата аудитория, и чак тогава зрителят да осъзнае мащабността на проблемите от действителността, за които си струва да се говори.
Фантастиката, в края на краищата, не е хомогенен кинематографичен жанр,
а групира различни теми с общочовешки характер: пътуване в космоса, живот извън Земята, война на световете, технологическа революция, бъдещето на човечеството.
Така тя си постави и една по-значима цел,
постигната чрез други форми на атракция – остроумната трансформация на стари фантастични мотиви и образи, легенди и митове, тяхното неочаквано съвременно преосмисляне; безпокойството към технологическото развитие и въпросът за мястото на човека във Вселената.
