„Франкенщайн“ – класика, драматично пресъздадена с помпозност и визуален разкош

„Франкенщайн“ на режисьора Гилермо дел Торо е нов прочит на класическия роман на английската писателка Мери Шели - изумителен, помпозен и, очаквано, наситен с много визуални ефекти.

С участието на Оскар Айзък като Виктор Франкенщайн и Джейкъб Елорди като неговото създание, филмът превръща добре познатата история в епична мелодрама, преплетена с елементи на хорър и фантастика. И всичко пречупено през неподражаемия визуален стил на Дел Торо – създал шедьоври като поредицата „Хобит“ (2012-2014) и „Формата на водата“ (2017).

"Хамнет" - филмът, който ще разтрепери душата ви (СНИМКИ)

В Месеца на Оскарите правим ревюта на филмите, получили най-много номинации

Перфектно пресъздадени образи

Този път мексиканският режисьор прави филм за гротесктно неестествения опит да бъде направен човек от човека. А резултатът е меко казано шокиращ, въпреки че тази версия на Франкенщайн е доста реалистична. Създанието е максимално близо до човешката визия: без болтове във врата или огромно и изпъкнало чело, каквито са превъплъщенията на други актьори в по-стари екранизации на романа - Борис Карлоф, Питър Бойл, Робърт де Ниро.

Всъщност, прочитът на Дел Торо създава поредица от красиви, сложни образи, изпипани до безкрайно точни детайли, съзвучни с духа на епохата (действието във филма се развива през XIX век). Абсолютно точен е и изборът на актьорите в двете главни роли - Айзък перфектно олицетворява „паническата“ интелигентност на Виктор, а Елорди визията на създанието – благодарение на високият му ръст и характерното излъчване.

Историята

Сюжетът на филма проследява животът на Виктор Франкенщайн, без излишни заплетени фабули. Така, в самото начало на историята виждаме малкия Виктор – загубил майка си и малтретиран от жестокия си баща. Именно гневът на родителя вдъхновява момчето да надмине стареца – или по-точно да се надигне по своеобразен начин срещу своя създател.

Ето защо той се посвещава на медицината и, вече като студент в Единбург, успява да скандализира научния елит с „безбожната“ си вяра, че човек може да бъде създаден, а смъртта измамена, чрез прилагане на електрически заряд към сглобка от събрани части на мъртви тела.

Снимка: instagram/frankensteingdt

Своенравният Виктор е търпян единствено от любящия си по-малък брат Уилям (Феликс Камерер), към чиято годеница Елизабет (Миа Гот) медикът започва да изпитва привличане. Именно нейният богат чичо – оръжейният производител Харландер (Кристоф Валц), предлага да финансира проекта за изкуствения човек. Така се „ражда“ кроткият гигант, първоначално омаян от света около себе си, но впоследствие силно наранен от студенината и несправедливостта – включително и най-вече от страна на създателя си Виктор.

Снимка: instagram/frankensteingdt

Въпрос без отговор

Накрая, неизбежно, след протяжния разказ – разтегнат в цели 2 часа и половина, стигаме до въпроса кой всъщност е „истинското“ чудовище. А отговорът изумява със своята категоричност – нито един от тях.

Виктор Франкенщайн умира, получавайки опрощение от своето създание. А то остава живо. И най-вече свободно – от всякакви негативни чувства и желание за мъст. И тръгва само по света – нейде към изгряващото слънце, показвайки, че, въпреки всичко, ще продължи да съществува на този свят.