За първообраз на съвременното държавно знаме се счита трибагреникът, , изработен от неговата дъщеря Стилияна, тогава на 14 г., и предназначен за българските доброволчески дружини в Руско-турската война.
На 8 май 1877 г. те предават знамето на главнокомандващия руската Дунавска армия с молба да го връчи на някоя от опълченските дружини. Това обаче не се случва поради нежелание на руското командване Българското опълчение да има собствени знамена с българска символика. Знамето никога не се развява в бой, но съдбата му отрежда непредвидена вечност на първообраз на националния трицвет.
В знак на признателност към Иван и Стиляна княз Николай Николаевич отправя предложение момичето да продължи образованието си в руски девически пансион. Баща ѝ обаче учтиво изказва благодарност, но отказва, като подчертава, че желае дъщеря му да се учи в свободна България. Този исторически случай намира отражение във вестник „Стара планина“.
Вдъхновение, което се превръща в емблема
Знамето, изработено от даровитата Стилияна, е едно от първите знамена, при които цветовете бяло, зелено и червено са подредени в същата последователност, както в приетия по-късно български национален флаг. Именно тази последователност намира своето законово утвърждаване през 1879 г., когато Учредителното събрание приема чл. 23 на Търновската конституция, постановяващ „Българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално.“ Смята се, че именно знамето на Стилияна е послужило като вдъхновение при формулирането на този текст. Цветовете и тяхната последователност остават непроменени в българската държавна символика до наши дни.
Иван Параскевов
След Освобождението големият родолюбец Иван Параскевов се премества със семейството си в новата столица София, където живее до своята смърт на 16 ноември 1895 г. През целия си живот той щедро подкрепя български дела – издаване на вестници, създаване и поддържане на читалища и училища. Едно от тези дарения обаче увековечава него и дъщеря му Стилияна, свързвайки ги със символ на българската държавност, който и днес се развява с гордост.
Стилияна Параскевова и една любов, родена от бунт
Стилияна Параскевова е родена на 6 март 1863 г. и е най-голямото от трите деца на Иван Параскевов. В дома им България е свещено име, а нейното освобождение – най-високата цел, на която трябва да се посвети всеки българин. Това е и възпитанието, което получава у дома и в българското училище, където учи до 1875 г. След това баща ѝ наема частен учител за нея и брат ѝ, защото държи образованието им да бъде качествено, но задължително на родния им език. Срещата с младия учител се оказва съдбовна за Стилияна и тя лудо се влюбва в него. Не е и трудно да се отгатне защо Параскевова е привлечена така силно от него.Той идва от България преследван, рискувал живота си за свободата, преминал през една тъмна есенна нощ спасителната река, заплашван от турски затвор или смърт. Това е Илия Вълчев. Той е сред основателите на Етрополски революционен комитет през 1870 г., секретар на комитета, съратник на Васил Левски. Добре образован е, от уважавано и богато семейство, и това убеждава родителите на Стилияна да дадат съгласие за сгодяването ѝ с Илия, въпреки младостта на годеницата. Участва активно в освободителната Руско-Турска война и е награден с руски сребърен медал на шия на александровска лента.
През 1881 г., вече осемнадесетгодишна, Стилияна се омъжва и става госпожа Вълчева. Има щастието да стане майка на 4 деца – Мария (Мица), Олга, Недялка и Димитър-Асен. Както на много хора, съдбата не ѝ спестява и тежки моменти. Активното участие на съпруга ѝ в политическия живот му струва политическо преследване, арест, съд, интерниране. Загубва единствения си брат едва 22-годишен. През 1904 г. преживява още по-тежка загуба - дъщеря ѝ Олга умира на 15 години.
Сдружение "Българска история" посочва, че Стилияна е била една от най-активните участнички в благотворителното дружество “Майка”, основано от Йорданка Филаретова. Особено активна е по време на Първата световна война, когато трябва да се обхождат различни райони на София и да се издирват бедни семейства, самотни войнишки съпруги и деца сираци, за да им се окаже помощ с храна, пари или дрехи, събирани преди това от дружеството. За тази нейна дейност има връчен медал.
В края на своя живот Стилияна Параскевова научава, че ушитото от нея знаме е в Царския дворец и получава покана да го види. На последната среща със своето творение тя, плачейки, го прегръща и целува.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
Последвайте ladyzone.bg във VIBER
