На 18 февруари, България отбелязва 153 години от гибелта на своя най-голям национален герой – Апостола на свободата Васил Левски. Ден, в който цялата страна застава в мълчание, за да почете саможертвата на човека, превърнал се в символ на чистата и свята република.
Васил Левски не е просто име от учебниците по история. Той е моралният компас, който оживява и до днес и ни сочи пътя към свободата, достойнството и единството. Неговият подвиг – изграждането на мащабна революционна мрежа в сърцето на Османската империя, остава ненадминат пример за организационен гений и пълно себеотрицание. 153 години по-късно, думите му продължават да тежат със същата сила, а неговото присъствие в националната ни памет е по-живо от всякога.
Кога е обесването на 18-ти или 19 февруари?
Въпреки че в общественото пространство често се появява объркване, историческата наука е категорична относно фактите. Ето каква е истината за датата, на която губим Дякона.
Какво се е случило през 1873-та година?
След месеци на неуловимост, Левски е заловен от османските власти в края на декември 1872 г. Той е отведен в София, където е подложен на процес. Според исторически източници, потвърдени и от Encyclopædia Britannica, Васил Левски е обесен на 6 февруари 1873 г. по стария юлиански календар в околностите на София. Това е официалната дата на изпълнение на смъртната присъда според тогавашното летоброене.
Когато България преминава към григорианския календар (новия стил) през 1916 г., всички исторически дати от XIX век трябва да бъдат коригирани с 12 дни.
- 6 февруари (стар стил) + 12 дни = 18 февруари (нов стил).
- Следователно, исторически правилната дата по съвременния календар е именно 18 февруари.
Защо все пак мнозина отбелязват 19 февруари?
Причината за това е техническа грешка при преизчисляването на датите в началото на XX век. Вместо да се добавят 12 дни, в много държавни документи и учебници са добавени 13 дни (колкото е разликата за XX век). Тази грешка се утвърждава формално през десетилетията и затова официалните чествания в София често се провеждат на 19 февруари.
За да разберем истински мащаба на неговата личност, трябва да погледнем отвъд сухите дати в учебниците. Последните месеци от живота на Левски са белязани от нечовешко напрежение, самота и висок морал.
До лятото на 1872 г. Левски е изградил немислимото – идеално смазана машина от тайни комитети, каси и куриери. Но организацията става твърде голяма. Левски усеща тревога: липса на средства, вътрешни спорове и прибързано нетърпение за бунт започват да разклащат основите.
Повратният момент: Обирът при Арабаконак
През септември 1872 г. се случва събитието, което Левски категорично не одобрява – обирът на пощенската кола в прохода Арабаконак. Пророчески, той предупреждава, че тази акция ще привлече вниманието на властите. И се оказва прав. Следват масови арести, разпити и разкрития. Мрежата започва да се разпада под натиска на османската власт.
Самотният път на един издирван човек
През есента на 1872 г. Левски вече е преследван „по петите“. Той обикаля Търново, Ловеч и Плевен, спи по хамбари и изоставени къщи, често гладен и болен. Въпреки че усеща предателството и страха у някои от своите съратници, той взема съдбоносно решение, а именно да спаси архивите. Лично тръгва към Ловеч, за да прибере и унищожи компрометиращите списъци, за да не загинат други хора.
„Положението е много лошо“, признава той в свои писма, но не се отказва.
Тишината на затвора
На 27 декември 1872 г. в Къкринското ханче, след донос и обсада, изтощеният Левски е заловен. Следват месеци на разпити в София. Опитват се да го подкупят, да го пречупят и излъжат, но Апостола поема цялата вина върху себе си. Той не издава никого. В последните си дни в затвора е почти сам – без въстание, което да го освободи, без международен натиск. Самотен, но непоколебим.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
Последвайте ladyzone.bg във VIBER
