На 18 юли отбелязваме годишнина от рождението на националния ни герой Васил Левски. Повече от век се считаше, че той е роден през 1837 г., но се оказва, че това не е вярно. Той е роден през 1840-а и умира на Христова възраст. Това сподели пред БНР проф. Пламен Павлов, председател на УС на фондация „Васил Левски“.

Той обяснява, защо първите биографи на Левски – Георги Яков, Стоян Заимов и Захарий Стоянов, посочват, че е роден през 1837 г.

Историк: Левски не е романтик, а прагматик, който разсъждава като офицер

Проф. Пламен Павлов смята, че Апостола е искал да види България като президентска република

„1837-а се появява като рождена дата не в резултат на документи, а в резултат на семеен съвет. Неговите роднини след известно колебание се ориентират по сватбата на тяхна родственица. Така се стига до датата 6-и по стар стил (сега 18-и) юли 1837. Преди две години известният османист Григор Банков и известният изследовател на Възраждането проф. Пламен Митев пуснаха публикация, в която категорично доказаха, че Левски е роден през 1840 година. Става дума за серия османо-турски данъчни регистри. Нещо като днешната НАП, където се записва и българското население, защото и то подлежи на облагане. Фигурират и вдовиците. И там се вижда, че през 1833 г. Иван Кунчев живее с по-големия си брат Въльо и в семейството на Иван все още няма мъжки наследник. Следващият регистър е от 1837 г. и там също се оказва, че Левски още не е роден. И вече в регистъра от 1844 г. се оказва, че Иван Кунчев има двама синове – Васил на 4 години и Христо на 2 месеца. Това доказва, че Васил Левски е роден през лятото на 1840 г. На практика си отива от нашия грешен свят ненавършил още 33 години. Което още веднъж ни напомня прозрението на Вазов, че "Левски е нашият месия". Умира на Христова възраст. Пред турския съд Левски казва, че е на 25-26 г., защото прикрива части от биографията си. Той е и много младолик, вижда се и по снимките", разказва проф. Павлов.

Проф. Пламен Павлов: Произвеждат се нови митове около Ботев, но те не са верни

Един от митовете е, че четниците са искали да откраднат парите

Той допълва, че Левски съвсем не произхожда от бедно семейство, едва свързващо двата края, с беззащитна майка, каквото и да сме чували и чели.

150 години от гибелта на Апостола: чужденци изваяха огромна пясъчна фигура на плажа в Бургас

Пол и Реми правят впечатляващи скулптури само с вода и пясък

„Той е от предприемаческата прослойка. И родът на майка му е от подобен произход. В комитетите на Левски членуват най-вече ханджии, търговци, художници. Васил остава сирак на десетина години. Майка му баба Гина е много борбена жена, тази година се навършиха 200 г. от рождението й. Когато един турчин се опитва да я задява, тя му избива два зъба. Цялото семейство живее по европейски модел. На снимките се вижда, че всички са "панталонджии", включително и Левски. Неслучайно казва, че „трябва да бъдем равни с другите европейски народи“, разказва проф. Пламен Павлов.

Севар Иванов, двойник на Апостола: Никой не е с бяла душа

С чар човек може да си отвори всяка врата, казва актьорът

На днешния ден е добре да си припомним заветите, които Левски ни остави. Ето част от тях.

„Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род“ – из недовършената римувана автобиография – тефтерче на Васил Левски.

„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“ – до Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г.

„Ние, дейците, сме си посветили живота за Oтечеството. Трябва да са мисли зряло. … па и да са съветваме един други и да са слушаме, да избягваме даже и най-малка гордост, да не присвояваме на себе си нищо…“

„Нашето драгоценно Oтечество се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи“.

„За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривици, па да се поправим и всички да вървим наедно“.

„Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв“.

„Времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме“ – до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.