На 16 май 1984 г. света напуска американският писател Ъруин Шоу, станал популярен с романа "Младите лъвове" (1948) и световноизвестен с романите "Богат, беден" и "Вечер във Византия" (1973).
Ъруин Шоу пише "Богат, беден" през 1969 г., като с него авторът поставя под съмнение общоприетото разбиране в Америка, че парите, физическата красота и материалните придобивки са способни да направят хората щастливи.
Днес се навършват 40 години от смъртта на Ъруин Шоу, а ние почитаме живота и творчеството на американския писател с избран откъс от романа.
Нощта беше много тиха. Мъглата, която се стелеше по влажната земя, ставаше по-гъста; на небето нямаше звезди. В далечината под тях блещукаха слабо светлините на Порт Филип. Имението на Бойлан се простираше във всички посоки около къщата - виждаха се безброй огромни стари дървета, очертаваше се оградата на игрището за тенис, на петдесетина метра се различаваха някакви ниски постройки, използувани някога за конюшни. И на цялата тази площ живее само един човек. Том си помисли за леглото, което делеше с брат си, Е, тази вечер и Бойлан делеше с някого леглото си. Том се изплю.
- Ей! - Клод замаха възбудено. - Ела, ела.
Том се върна бавно при прозореца.
- Той току-що слезе по стълбите - прошепна Клод. - Гледай, погледни, моля ти се.
Том погледна. Бойлан беше с гръб към прозореца в дъното на стаята. Стоеше до една масичка, на която имаше чаши, бутилки и кофичка с лед. Наливаше уиски в две чаши. Беше гол.
- Що за навик да се разхождаш така из къщи - каза Клод.
- Затваряй си устата - отговори Том. Той наблюдаваше как Бойлан слага небрежно лед в чашите и налива сода от едно шише със сифон. Бойлан не взе веднага чашите. Отиде при камината и хвърли едно дърво в огъня, след това отиде до една масичка при прозореца, извади някаква лакирана кутия и взе от нея цигара. Запали я с много дълга сребърна запалка. Той леко се усмихваше.
Застанал съвсем близо до прозореца, той ясно се виждаше на светлината на лампата. С разрошена светлоруса коса, мършав врат, с хлътнали гърди и хилави ръце, с леко криви крака и остри колене. Глуха ярост обхвана Том, сякаш го бяха унизили или направили свидетел на нечувана гадост. Ако имаше пушка, щеше да убие този човек. Това недоносче, тази превзета, усмихната, самодоволна мърша, това слабовато, безцветно, космато тяло като на гол охлюв, излагащо се толкова самоуверено на показ. Щеше да бъде, много по-лошо, безкрайно по-лошо, ако Клод и той бяха видели сестра му гола.
Бойлан тръгна по дебелия килим и излезе в коридора, а димът от цигарата се виеше над рамото му.
- Гретхен, горе ли да ти донеса чашата, или ще слезеш долу? - Той се ослуша. Том не можа да чуе отговора. Бойлан кимна, върна се и взе двете чаши. След това, понесъл уискито, излезе от стаята и се качи по стълбите.
- Господи, каква гледка! - каза Клод. - Тялото му е като на пиле. Значи, ако си богат, можеш да приличащ и на Квазимодо от „Парижката света Богородица“, и курветата пак ще търчат при теб.
- Хайде да се махаме оттук - каза Том глухо.
- Защо, по дяволите? - Клод вдигна изненадано очи и светлината, проникваща през дръпнатите завеси, се отрази меко върху очилата му, - Представлението едва сега започва.
Том се пресегна, сграбчи Клод за косата и грубо го изправи на крака.
- Ей, за бога, какво правиш? - простена Клод.
- Казах да се махаме оттук. - Том държеше здраво Клод за вратовръзката. - И нито дума за това, което си видял тази вечер.
- Нищо не съм видял - изскимтя Клод. - Какво, дявол да го вземе, съм видял! Една мършава кранта и нещо като стар гумен маркуч между краката й. Заради това ли да мълча?
- Ще мълчиш, и толкоз - каза Том, надвесил лице над Клод. - Само да чуя думица от някого, ще ти хвърля такъв бой, че няма да го забравиш цял живот. Разбра ли?
- Господи, Том - каза Клод укорително, като разтриваше главата си, - нали съм ти приятел.
- Разбра ли? - повтори гневно Том.
- Разбрах, разбрах. Както кажеш. Не виждам защо толкова трябва да се горещиш.
Том го пусна, обърна се и закрачи през поляната, отдалечавайки се от къщата. Мърморейки, Клод тръгна след него.
- Хората разправят, че си луд - каза той, като настигна Том, - а аз им викам, че те не са в ред, но сега започвам да разбирам какво искат да кажат, честна дума. Божичко, колко кибритлия си бил.
Том не отговори. Стигна почти тичешком до къщичката на пазача. Клод изкара мотопеда и Том се метна отзад. Прибраха се в града, без да продумат.
