Актрисата Елена Петрова ще изиграе музата на поета Яворов в най-новата постановка на режисьора Бойко Илиев - „Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла”. Ролята на Яворов е поверена на Иван Радоев, а Мина е Мариела Тупалова.
Представлението е продукция на Драматичен театър „Антон Страшимиров” - Разград в колоборация с продуцентска къща „Евро Диалог”. Режисьорът Бойко Илиев написва документалната пиеса по писма на Яворов, Лора и Мина и я посвещава на 100 години от смъртта на големия поет.
Любовта на Лора и Яворов, нейният трагичен край напомнят за древна поема за любовта и смъртта. Мина остава като един блян за поета, като едно поетично видение, което той не смее да приземи. В своето женско величие Лора се издига до висотата на героиня от легендите, която със собствената си смърт спечелва любовта на любимия човек. Писмата и на двете, които сами по себе си са произведения на изкуството, ги разкриват като необикновени човешки същества, създадени извън всякакви мерки, предизвикващи света и хората около себе си. Техните две имена са се слели завинаги, обкръжени от светлините на поезията и легендата. Яворов, окаяният слепец, отхвърленият от обществото, сиромахът без средства за съществуване, опозореният от мълвата, заподозреният в убийство не престава да повтаря до смъртта си: „милата ми Лора”. В мрака на своята слепота той вижда неизмеримото величие на любовта, по-силна от живота и смъртта...
Премиерата е на 3 април, четвъртък, на открита сцена на "Сълза и смях"
Ето и какво разказват някои от основните участници в създаването на представлението >>
Бойко Илиев, автор и режисьор
„Тази пиеса ми е слабост и неслучайно я нарекох „Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла”. Яворов е поетът, който владее мислите и чувствата ми още от кандидастването ми в НАТФИЗ. Часът на синята мъгла” е стихотворението, с което ме приеха.”
„Никак не е лесно да се намерят и защитят тези роли и затова подборът на актьорите ми отне доста време. Започнахме още миналата есен, преминах през определени имена. Исках да са актьори, които са доказали своите актьорски и човешки качества, за да могат да защитят тези образи, получили в обществото митологично значение. Още когато я писах пиесата имах предвид някои от актьорите, с които разговарях, и единият от тях беше Иван Радев. Имах много приятни спомени от общата ни работа преди години в „Амадеус” от Питър Шафар, който направихме в Националната опера и в Младежкия театър. С Елена съм работил много повече, тя е от от актрисите, които успяват да намерят общ език с партньорите си. Не са много актрисите, които умеят да създават хубава атмосфера около себе си. Елена и Иван не са работили досега заедно на сцената. Много добре тръгнаха един към друг, разбират се в работата си. Двамата правят един чудесен, човешки и творчески дует и аз съм изключително доволен, а това помага на цялата работа на пиесата.”
Иван Радоев
„Трудността тук е много голяма, защото става дума за абсолютно висша форма на поезия и е много трудно да се поднася на сцената в едни по театрални драматични обстоятелства, а не като рецитал. То това е хубавото, трудността, защото има какво да преодоляваш.
Обичам такива крайни натури като Яворов и са ми много любопитни. Лично аз за себе си не са старая, защото смятам че е безсмислено и невъзможно, да създам конкретно образа на Яворов. По-скоро се стремим да създадем от плът и кръв един човек, който не се чувства комфортно в заобикалящия го свят. Един силно индивидуален творец, невъзприемащ света около себе си във всичките му измерения.”
