Фотографията е магия. В нея можем да видим всеки аспект от ежедневието ни, пречупен през призмата на различните автори на снимките. С нея започваме да забелязваме детайлите, да съзерцаваме дълго, да мислим. Гледане с разбиране.
Танците са не по-малко изкуство. Те представляват истинска симфония от движения и музика, чиято конкретна интерпретация не всеки път успяваме да разберем, но пък със сигурност успяваме да я почувстваме. С една дума, танците също са магия. А най-силна е тази на балета. Той е грация, класа, хармония, нежност, финес, изтънченост... Можем да изброим всички речникови синоними на тези думи, но пак няма да ни стигнат.
Понякога обаче се появява по някой гениален човек, който владее едната магия, а чрез нея се опитва да завладее и втората. Резултатът не знаем как точно да го наречем. Прилагателното "съвършен" ни се струва най-точно, но отново - крайно недостатъчно. Един такъв човек е фотографът Омар Робълс(Omar Robles).
Последните две години от творчеството си той е посветил на снимането на балетни танцьори - обект, който сам по себе си е напълно достатъчен, за да се постигне въздействаща фотография. Но той не спира до тук, а прави нещо различно - снима ги в градски условия. А именно градът е мястото, с което може да се асоциира всеки един от нас. Стрийт фотографията добива изцяло нови измерения в нашите очи.
Снимките, които днес ще ви покажем, Омар Робълс е заснел в Куба. Там, където енергията и динамиката текат някак естествено по вените на хората. Ей така, като кръв.
Ние искаме да ви покажем тези снимки. И вие определено искате да ги видите. Разгледайте ги дълго, разгледайте ги добре, спрете се на всяка от тях. Ние спряхме и си останахме на една позиция, която много ни харесва. Някъде между красотата на ритъма и съвършенството на статиката.
