Диригентът Джеймс Ливайн, който бе музикален директор на Метрополитън опера (Мет) над 40 години, е починал на 9 март в Палм Спрингс, Калифорния.
Новината е потвърдил неговият личен лекар, като не се уточнява причината за смъртта, както и защо не е съобщено по-рано за нея.
Джеймс Ливайн бе талантлив пианист и диригент, който изведе оркестъра на Мет до нивото на най-добрите състави в света, но кариерата му бе помрачена от разкритията за сексуални посегателства над млади мъже. След проведено вътрешно разследване Мет уволни своя маестро през 2018 г. Малко по-късно той заведе дело срещу оперния театър и поиска обезщетение за прекъсването на договора му.
Въпреки всичко Джеймс Ливайн оставя огромно наследство в архивите на Мет.
„Няма артист в 137-годишната история на Мет, който да е оказал толкова голямо влияние върху институцията“ – се казва в изявлението на Питър Гелб, генерален директор на Метрополитън опера.
Ливайн прави своя дебют в Мет няколко седмици преди да навърши 29 – на 5 юни 1971 г. Тогава той дирижира съботното матине – „Тоска“ (Пучини) със звезди от ранга на Франко Корели в ролята на Каварадоси.
През 1973 г. той става главен диригент в Мет – новосъздадена позиция, открита сякаш специално за него. През следващата година Рафаел Кубелик, който има труден и кратък престой в Мет като музикален директор, напуска. Така Джеймс Ливайн заема престижната позиция, за да остане на нея почти до края на живота си.
Ливайн е дирижирал 2552 представления – повече от всеки друг в историята на Мет.
Маестрото има голям принос за разширяването на репертоара в Мет. Заглавията, които се играят за първи път в историята на театъра под негово ръководство, са: „Идоменей“ и „Милосърдието на Тит“ от Моцарт, „Порги и Бес“ на Гершуин, „Едип цар“ на Стравински, „Сицилианска вечерня“, „Ломбардци“ и „Стифелио“ на Верди, „Възход и падение на град Махагони” от Курт Вайл, „Очакване“ и „Мойсей и Аарон“ на Шьонберг, „Лулу“ на Албан Берг, „Пепеляшка“ на Росини и „Бенвенуто Челини“ на Берлиоз.
По ирония на съдбата последната му изява бе с „Реквием“ на Верди, на 2 декември 2017 г., отново съботно матине. На сцената редом до другите трима солисти бе и българското сопрано Красимира Стоянова.
