Знаете израза “обичам родината, ненавиждам държавата”. За 16-годишния Паул България е “шести пръст”, който трябва да бъде изтръгнат. Връщайки се от Германия за родителски права, той ще се преоткрие като Павел. Преждевременна смърт, провинциални приключения и една разкрепостена Ева ще убедят Павел, че този пръст не може да бъде изтръгнат.
Повече за историята разказва Деляна Манева. Тя е съсценарист на “Мисия Лондон”, театрален режисьор, доктор на НБУ. Тя е и жената до писателя Алек Попов. Този март Деляна издаде дебютния си роман “Шестият пръст”. Разказ за България, без която, в крайна сметка, не можем.
"Шестият пръст" ще срещне читателите с…
Една забавна, но в същността си драматична история. С колоритните обитатели на един малък български провинциален град, видени през погледа на чужденеца. С вечните теми за света около нас, за корените, за родителите, за любовта.
Защо се появи "Шестият пръст"? Какво искахте да предадете? На кого?
Един ден и аз се събудих с шести пръст на крака си – история, която иска да бъде разказана. Дори не история, а начало на такава. Приключение, което не знаех къде ще ме отведе. В театъра изразяваш идеите си чрез думите на друг, в киното трябва да имаш ясна идея и план, включващ завръзка, кулминация и развръзка. В случая започнах да пиша „на сляпо“ като структурирах образите и събитията в движение. Не исках да предавам нищо на никого, а просто да завърша историята и да се освободя от образите в главата си. Да махна шестият пръст. Беше изтощително емоционално преживяване. Интересно ми е дали поне част от тази енергия може да се предаде на читателите. Без значение кои са те.
Какви места ненавиждахте като 16-годишна? Кои от тях обикнахте по-късно? Защо?
Задължително ненавиждах всички места, на които ме водеха родителите ми. Особено мразех излетите в планината. Струваше ми се безсмислено да се катериш с часове, за да погледнеш пейзажа от върха… и да слезеш обратно долу. Ненавиждах и пикниците сред природата, и роднинските събирания. Имаше твърде много струпване на хора и планини от храна, което тогава ми действаше по-скоро отблъскващо. Сега всичко това (особено по време на изолация) ми изглежда страхотно.
Защо завърнахте Паул към малък град, за да се преоткрие като Павел?
Искаше ми се да има по-голям контраст между „глобалното“ и „маргиналното“. Пък и разпадът по време на Прехода е особено видим в малките населени места. Това е и място, където можеш да се срещнеш „с родата“. Аз познавам този малък град, който в романа нарочно няма име; това е мястото, където съм прекарала ваканциите си. При баба и дядо. Когато го виждам в съзнанието си, мога да събудя емоционалната памет за моето собствено тийнейджърство.
Коя е Ева? Какво я превръща в истинския “шести пръст”?
Ева е неподходящата, невъзможната любов, която обаче не е лесно да премахнеш. Ако я ампутираш, ще унищожиш част от самия себе си. Може да убедим съзнанието си да извърши правилните неща, но не и подсъзнанието си. И когато любовта се вмъкне там, вече е неспасяемо.
Какво очаквате от "Шестият пръст"?
Диалог с читателите, който отключва техните истории. Например вчера ми разказаха за човек, който имал шест пръста на крака си и когато отишъл в Индия и си събул обувките, всички хлъцнали от възхищение и му казали, че това е белег за божествен произход. Дори не знам дали историята е истинска, но звучи много забавно.
Защо не избрахте за редактор Алек Попов?
Редакторът, с когото работих – Ганка Филиповска – е изключителен професионалист и тя беше необходимият поглед отвън. Зададе ми правилните въпроси и направи нужните забележки. Не мисля, че Алек щеше да бъде толкова безпристрастен.
Как реагира той, когато прочете книгата?
Каза ми само: "развълнувах се". Но може и да ме е излъгал.
Той ли пръв чете вашите текстове?
Да, както и аз неговите.
Кога за първи път споделихте своя творба с него?
Много-много отдавна. Като повечето тийнейджъри и аз пишех стихове. Смисълът на тези „творби“ беше дълбоко законспириран.
Какво друго споделяте първо с него?
Най-вече идеи за филми.
По кои теми се разбирате без думи?
За важните неща. За тях никога не спорим.
За какво Ви вдъхновява той?
Да иронизирам себе си. Да не се взимам на сериозно. Да се променям.
Какво Ви се пише?
Някаква по-крайна и зловеща история.
Кой световен роман ви се иска да е написан от Вас?
„За мишките и хората“.
