Сборникът "Митология на прехода" на най-превеждания български писател Алек Попов излезе с още два разказа, които до момента не са били включени в него, и с нова сигнална корица, която е "много добра визуална метафора" на времето, за което се разказва, по думите на писателя. Тези два нови момента ни провокираха да се срещнем с него и да си поговорим отново за 90-те - знаков период за българското общество и тема, която не спира да вълнува.
Алек Попов определено е име, към което човек подхожда с респект. Притеснението ми, че съм като на изпит и могат да ме хванат неподготвена обаче мигом се изпарява с непринудената му поява в кафето на "Гладстон" 32. Разговорът, макар и на Вие, тече някак гладко, бавно и спокойно - каквото е и говоренето на писателя. И така, някак по аристотеловски, поехме на разходка из дебрите на прехода.
"Всяко следващо поколение има свой собствен прочит и на мен ми е много интересно как новите читатели ще възприемат тези разкази", отбелязва Алек Попов по повод идеята му да включи още два от по-сторите си разкази в сборника.
"Сборникът не е документален разказ, а е по-скоро рефлексия на епохата, хроника на въображението. Най-харектерното за тази епоха е, че тя започна с една голямо отпушване, с един порив към свобода, много неща се случиха тогава. Това беше епохата на големите експерименти в изкуството, в литературата в частност. Беше просто времето на експериментите. Хората не се страхуваха да експериментират. В сравнение със сега през 90-те хората не се страхуваха да бъдат свободни".
"Този отрязък от време - със свободата, очакванията, надеждите илюзиите - като че ли вече е по-скоро в миналото. Това е времето, чиито резултати жънем сега. В този смисъл то продължава да оказва влияние върху начина ни на живот, начина ни на мислене, психологията ни в момента. Така че това е едно живо време".
"Аз съм много привързан към страната си, към езика си, по-скоро към Балканите бих казал, защото България е част от Балканите и не бива да се възприемаме като някакво островче".
"Всяко време е интересно по своему. Но, разбира се, срещат се по-динамични периоди от историята и ние имахме щастието или нещастието да живеем в такова време. Интересните времена раждат интересни истории, които могат в по-спокойни времена да се четат".
Целия разговор гледайте във видеото.
За Алек Попов
Роден е в София през 1966г. Завършил националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ"; и българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски”. Автор е на романа "Мисия Лондон", 2001, и на сборниците с разкази: "Ниво за напреднали", 2002; "Пътят към Сиракуза", 1998; "Зелевият цикъл", 1997; "Игра на магии", 1995; "Мръсни сънища", 1994; "Другата смърт", 1992 и др.
Автор е на радиопиеси и на сценарии за игрални и документални филми.
Разказите и есетата на Алек Попов са преведени на унгарски, сръбски, чешки, полски, словенски, датски, английски, немски, френски, турски, албански.
