Винаги ми е било ужасно любопитно къде са творили и къде творят писателите и по-скоро как изглежда мястото, където пишат. Не знам що за нездраво любопитство от моя страна, предвид факта, че приемам писането като много личен и интимен акт и да си на мястото, където се твори, ми се струва като нахлуване с ритници, като взлом. Затова, когато Момчил Николов се съгласи и ни покани в дома си, бях повече от изненадана. Макар че, както става ясно, има книги, които пише в дома си, има други, които пише навън. И въобще моята история за сакралност започна да издиша.
Затова пък попаднах в изключително приятно модерно жилище, подредено с вкус, изчистено откъм мебели и детайли. Без излишества. Като самия домакин впрочем. Въпреки многото книги, които, както става ясно от разговора ни, са малка част от притежаваните. Графики по стените. Картина над дивана. Подарък от Бубето. Теодора. Това е съпругата на главния виновоник да се намираме в жилището на Момчил – Чекмо.
Чекмо е името на новия роман на Момчил Николов. Чекмо е реален персонаж. Приятел. Тарикат. Човек, който избира да живее по начина, по който иска – рисковано, хазартно, на ръба.
Чекмо е Чекмеджето на Скрина. Скрина е дядо му Стоян.
Чекмо е българин. И новозеландски гражданин. Играе в сериала "Зина, принцесата воин". И в един прекрасен ден, покрай едни събития с Владо Майната, остава парализиран. Лежи в една болница на края на света и си говори с един часовник. Така започва и книгата. Реални истории, които тръгват от първоизточника и се вливат в романа „Чекмо“ – историята за това как в края на 80-те един тарикат си проправя път на Запад.
Повече научете от самия автор – клик на видеото за повече.
