Цвети Радойчева: Загубих слуха си, но се преборих с неволята, направих дебют и на театралната сцена

Певицата Цвети Радойчева направи своя дебют и на театралната сцена с главна роля в спектакъла „Белият гарван” на режисьора Ивайло Спасов. Освен към музиката, тя от дете носи в себе си и любовта към театъра. И по пътя на познанието винаги следва своята цел, макар понякога да преминава през изпитания. Дни преди премиерата на представлението, на връх рождения си ден - 30 януари, Цвети спешно постъпва в болница. Вследствие на вирус, не Ковид 19, губи слуха си. За преживяното и още по-ясното осъзнаване на истински важните неща в живота, 34-годишната изпълнителка разказва пред Ladyzone. Цвети говори и за любовта във всичките й форми и за желанието да се развива като творец, родител и жена. Или както казва: „Нежеланието на човек да се променя, е мерило за интелекта му. Колкото повече се стреми да се надгражда, не само професионално, но и в личен план, означава, че опознава и себе си. Ако не се познаваш, може да не си лош, но си незрял и няма как да имаш хармонични отношения с родители, деца, партньори, близки, приятели.”

Снимка: Личен архив

Цвети, вярваш ли, че около рождения си ден човек е в „дупка”?
Може и така да е, но аз не съм суеверна... Може би съм минала през това влошаване на здравето и загубата на слух, заради многото вируси, които са навсякъде. Но си дадох сметка, че докато не се случи нещо лошо със здравето ни, не се замисляме за истински важните неща.

Сетивата, които са ни дадени от Господ – да виждаме, да чуваме, да имаме мирис, вкус, приемаме като даденост, а те са толкова ценни. Благодарна съм на лекарите, които върнаха слуха ми, за да съм отново пълноценен човек и да съм пред моята публика!

Винаги трябва да ценим момента тук и сега, когато сме здрави и ползотворни за себе си и близките си, а не да осъзнаваме това, едва когато се случи нещо крайно.

Слава Богу, болестта и усложненията, не ти попречиха да направиш дебют на театралната сцена! Как прие това предизвикателство?
За първи път влизам в роля пред публика. След като бях поканена, веднага се съгласих, защото любовта към театъра никога не е била нещо различно от мен, както и от любовта ми към музиката. От малка обичам театъра, навремето дори се двоумях дали да кандидатствам в НАТФИЗ или в Музикалната академия, която завърших. Но ето, че желанието да се изявя и на театрална сцена, се случи. Бях избрана за главна роля в постановката „Белият гарван” на режисьора Ивайло Спасов. Влизам в образа на съвременна кифла – лековато момиче, което се интересува само от външни придобивки – дрешки и разходки по магазините, корекции - силиконови импланти и всякакви други промени по тялото, без да се замисля за духовността и книгите, които могат да я обогатят. Правя ролята си от сърце и душа, а аплодисментите на публиката ми дадоха кураж и занапред.

Премиерата, която беше в началото на месец февруари, се състоя пред пълна зала в Елин Пелин. На 17 март с колежката Цветелина Маринова ще  играем „Белият гарван” на сцената Вариететен театър в София.

Каня младите хора да дойдат и да видят какви не трябва да бъдат, ако наистина искат да запазят своята себестойност. Младостта е нещо много преходно и трябва да бъде използвана по интелигентен начин, ако искаш да постигнеш нещо. Но, ако не изградиш връзка със себе си, с годините се изгубваш.

Снимка: Личен архив

Какво ти носят изявите на музикалната сцена?
Много съм щастлива от успеха на последната си песен „Let me be”. Тя е създадена по моя музика и текст на моя колега и приятел Красимир Аврамов и беше представена на големи форуми. Радвам се, че ме поканиха  на сцената на „Златна игла” да я изпея, което се случва за първи път  изпълнител да гостува със своя песен на това престижно събитие. Благодарна съм, че парчето беше оценено от проф. Любомир Стойков и Академията за мода. „Let me be” стигна и челни места в музикални класации. А посланието в нея е именно да бъдеш себе си – автентичен, истински и искрен и да не се правиш на друг. Вече подготвям нова песен, също авторска, със съдействието на Фонд „Култура” е  – проект, който спечелих. Продължавам да правя и изпълнявам мелодична музика с послание и модерно звучене.

Как приемаш любовта?
Любовта винаги ме е движела в живота! Тя е тази сила, която ме поддържа жива, позитивна, споделяща. Любовта е над всичко – над страха, над гнева, над обидата и така трябва да бъде, за да може човек с лекота да преминава през всички нелеки състояния, които му поднася животът. Любовта към себе си е важен урок, който всеки от нас трябва да научи, защото всичко тръгва от нас самите. Трябва да сме наясно какво искаме да сътворим в този съзнателен живот, какво искаме да дадем на света и да оставим след нас. Именно тази любов към себе си, ни дава възможност да отдаваме любов и към другите.

В последните години много повече се обръщам към себе си, към емоциите си, които разпознавам и се опитвам да се справям с тях, защото няма как човек да не бъде и гневен, и обиден, и разтревожен, и уплашен. Но трябва да знаем, че отговорността за щастието ни е изцяло наша.

Вината също не бива да търсим в друг, както и да се сравняваме с някого. Аз се срявнявам единствено със себе си в по-минал етап. Давам си сметка какво съм постигнала сега, колко още път имам да извървя към целите си. Не обвинявам никого, дори и себе си, за своите трудни моменти и несполуки, а се опитвам трезво да разсъждавам над ситуацията и да извлека най-ценните уроци от нея. Само така мога да израсна и да направя живота си по-смислен. Стремя се творчески да живея и това не са просто думи, а истина, която осъзнах за себе си. Това мое усещане още повече се засили, особено след като вече имам дете. Защото децата идват, за да ни научат на много неща, макар и ние да ги учим.

Снимка: Личен архив

Как се развива с времето любовта ти към Ванеса, която е на 5 годинки?
Всяка жена носи тази любов в себе си и когато се появи детето, тя е готова за нея, защото така е устроена по природа. Нали призванието на жената е именно да бъде майка! Затова тя трябва да отдава на детето си безрезервната си любов и така да възпитава и него. Любовта, която давам на Ванеса, не е свързана с някакви наказания или ограничения, не я възпитавам по този начин. Но това, че я обичам толкова много, не означава, че не поставям граници, което е важно за израстването й. 

Но любовта се засилва с времето и става все по-голяма и по-осъзната.

Колко трае любовта днес?
Въпрос на осъзнатост за всеки човек е как приема любовта. Моите лични наблюдени, са, че днес тя, като цяло, е краткотрайна, основава се на материални неща, което не ми допада. Все по-рядко хората се свързват като души, а много повече гледат външното и придобивките, което  определено няма нищо общо с онази любов, основана на емпатия, на съпричастност, на споделяне. Когато човек споделя, той се доверява, изцяло може да разкрие себе си и да обича истински. Вярвам, че любовта е вечна, ние сме души, енергия сме, но нищо не се загубва в този свят.

Като че ли вече липсват търпимост и компромиси в партньорските взаимоотношения?
Имаш право, макар това да е строго индивидуално. Но тази липса идва именно от факта, че не приемаш и не си наясно със себе си, което рефлектира и върху отношенията ти с другите. И я няма тази търпимост, защото хората не могат да се справят със собствените си емоции и вътрешни травми, някои останали още от детството. Те не работят върху себе си и своята осъзнатост, гледат повърхностно на нещата и когато нещо не е наред в дадена връзка, бързо я прекратяват, мислейки, че така бързо ще се избавят. Но нещата ще се повтарят, независимо дали намират друг партньор, ако не са изградили пълноценна връзка и хармония със себе си.

А как се отключи любовта ти към изкуството?
Това е мотивация, която извира отвъртре, от сърцето и идва през любовта, в никакъв случай през страха, през егото, както и да се докажем пред другите. И трябва да си много постоянен, да поддържаш този огън на любовта, което важи и за личните взаимоотношения, освен за творчеството. Ако не храниш душата си всеки ден, този огън угасва. Разбира се, по пътя на твореца има много трамплини, препятствия, които трябва да премине, но това го прави по-силен. Умората ми е сладка, след като има успех продуктът, който съм създала. Много е важно да вярваме в себе си, да се подкрепяме, да бъдем най-добрият родител за себе си. И с лекота и смирение да преминаваме през трудните моменти, които се изправят на пътя ни, както и да не се отказваме, а смело да вървим към новата цел.