След години на големите сцени в Европа, Люси Дяковска избира съвсем различен път – този към природата, към родния Плевен и към една кауза, която вече шест години променя облика на Парк Кайлъка. В интервю за „Тази неделя“ тя разказва за мисията си да възроди занемарената дълго време зелена зона и за личните мотиви, които стоят зад този избор.
Още в началото на разговора става ясно, че всичко започва от силна лична емоция и вътрешна нужда за смисъл. Дяковска не крие, че пътят ѝ към каузата е дълбоко свързан с лични преживявания и загуби, които я карат да търси начин да „спасява“ и възстановява.
"Мисля, че до ден днешен основната мотивация за мен беше да спася поне едно нещо, тъй като не успях да спася майка ми."
С времето усилията ѝ се превръщат в дългосрочна работа на терен – сред храсти, бурени и изоставени алеи. През 2020 г. заедно с Десислава Иванова създават фондация „Аз съм Кайлъка“ и започват почистване и възстановяване на огромната територия. Контрастът между миналото и настоящето е драстичен – от обрасъл и занемарен парк до постепенно възвръщащ се живот.
"Ние сме Кайлъка! Ние сме Плевен!"
Певицата признава, че работата в парка е много повече от организационен или финансов проект – тя е емоционална връзка с мястото и хората. Всекидневните промени, които вижда, я мотивират да продължава, дори когато процесът е бавен и труден.
"Финансирането е най-лесното нещо. Всеки може да финансира каквото идея. Стига да има желание."
Паралелно с възстановяването на природата идва и най-голямото предизвикателство – промяната на навиците на хората. Днес част от парка вече е обновена, но възпитаването на ново отношение към чистотата и природата се оказва най-трудната задача.
Въпреки това, именно ежедневният контакт с природата я убеждава, че промяната е възможна – както в средата, така и в хората. За нея най-голямото възнаграждение не са наградите, а видимият живот, който се връща в парка.
"Прегръщат ме, благодарят ми, разказват истории за това кога, какво са правили тук, спомнят си някакви истории, като малки, къде са ходили, къде са се катерили", споделя още тя пред Мелина Василева.
Една от най-силните теми в разговора е усещането за възраждане – не само на природата, но и на общността около нея. Там, където преди е имало изоставеност, днес има събития, доброволци и нов живот.
Дяковска говори и за философията зад каузата – че промяната започва от личната отговорност и малките действия на всеки човек. А финалният ѝ акцент звучи като обобщение на целия ѝ път:
"Тази тишина и тези звуци, които днес ние ги чуваме, са най-големият подарък", през сълзи казва артистката.
Ще се кандидатира ли Люси Дяковска за кмет на града - вижте в следващото видео.
