Колко трае обичта към град? Завинаги ли се обича родния град или пък този, в който сърцето ти впоследствие се чувства у дома, или пък този, който те е покорил и неусетно те е накарал едва за няколко дни да се влюбиш неизбежно за цял живот?
Векове наред може да се обича град. Това го доказва най-бленуваният, най-романтичният, най-незабравимият сред всички - провъзгласеният за града на любовта Париж. Колко картини, книги и филми са му посветени, колко копнежи...
Неслучайно е омагьосал сърцата на Пикасо, Хемингуей, Чарлз Дикенс, Салвадор Дали, Ницше, Ван Гог и... списъкът е безкраен, а изобщо трябва ли да споменаваме израсналите по улиците му Клод Моне, Огюст Роден, Виктор Юго, Едит Пиаф... Харизмата на Париж е толкова магична, че зарежда с творческа енергия и любов дори най-жадните и алчни за впечатления и емоции хора на изкуството.
Дори не е изненадващо, че градът направи силен пробив в дълбокото преклонение към Ню Йорк в сериала "Сексът и градът" - главната героиня Кари Брадшоу "изневерява" на своя обичан метрополис с френската столица и в новите епизоди.
Да си в Париж и да си влюбен е задължително. Ако не сте в прегръдките на друг човек край Сена, значи сте в романтичните обятия на самия град. Или пък и двете. Това е магия - необяснима. Ако не сте, уверете се сами.
А тук споделяме нашия опит. Всъщност първата ни ромнатична среща с Париж бе още преди седем години в много особен момент. Датата беше 13 ноември 2015 година.
В деня на пристигането ни се случиха поне шест едновременни терористични нападения, включително на "Стад дьо Франс" в Сен Дени и концертната зала "Батаклан". Шокът беше голям.
В последвалите дни атмосферата бе различна - градът бе като ранен, кървящ и изплашен, но в същото време обединен в опълчването на страха. Не беше обикновеният, делничен Париж, а беше уязвимият и в същото време несломим Париж. Неоставящ никого безразличен.
Втората ни среща беше този януари. По време на пандемия и в един от най-студените и мрачни месеци, който не е най-предпочитан за пътувания, но пък водолеите сме склонни към подобни хрумки. Щом трябва да празнуваме рожден ден в края на януари, поне от сутринта да започне с Pain au chocolat (вид сладък френски сладкиш).
Само 13 евро в посока струваше самолетният билет на нискотарифна авиолиния. В момента за март месец може да се сдобиете с такъв за 20 евро. Така де, това е страхотна оферта. Пътните разходи не свършват обаче с това. Цената на пътуването с автобус от летището в Бове до Париж е 17 евро. Разбира се, може да си хванете и влак, а после друг автобус, но директната линия беше по-добър вариант за нас.
Пътуването продължава около час и 20 минути в зависимост от трафика. Със същия автобус може да пътувате после и обратно до летището, като трябва да имате предвид, че понякога се събират много хора и ако не искате да изпуснете самолета си, трябва да сте от първите на опашката. Иначе ще трябва да останете за автобус в друг час. Закупените билети не ви гарантират места.
Има много опции за приятни места в централни райони на града, където да отседнете, които осигуряват и добра близост до знакови забележителности и места. Ние бяхме недалеч от Лувъра и още по-близо до катедралата Нотр Дам. Няма да ви отегчаваме относно избора ни на апартамент под наем, защото преживяхме неприятно приключение още първата вечер. Затова и си обещахме вече да залагаме само на хотели... с рецепция. Без риск от чакане и сложни кореспонденции около предаването на ключа.
Веднъж да разтоварите багажа някъде само, слагате по една барета и излизате навън. Градските разходки в Париж просто са задължителни, защото няма улица и ъгъл, които да не разкриват някаква красота и да не носят особено очарование. Ние навъртяхме сериозен километраж. Няма какво да се лъжем обаче - разстоянията са огромни, а дългото вървене (особено в студа) ще обезсърчи доста хора. Затова метрото е отличен вариант за предвижване, билетът е 1,90 евро. И честно казано, надземният транспорт никак не е дружелюбен към туристите, като дори има особен вид автобуси, с които може да се пътува само след предварително изпратено съобщение от френски номер.
Вървете смело колкото можете, само ще спечелите. И се заредете с поне няколко френски израза, те обожават езика си и ще оценят усърдието ви. Ще ви е от полза.
Какво лично ни омагьосва в Париж?! Сена и нейните невероятни мостове, отблясъците на водата, когато е галена от слънцето и дори нейният януарски, но някак поетичен хлад в мрачните дни. Покрай реката всичко е вълшебно и не е изненадващо, че джоджингът за парижани там е нещо изключително приятно.
Та мостовете - всичките са изумителни. Като пищният Pont Alexandre III, който по здрач и след залез слънце светва, за да напомня носталгично за Belle Epoque, чийто символ е. Или пък Pont Neuf, който може и да носи името със значение "Нов мост", но е един от най-старите. Открит е през 1607 г. в присъствието на Анри ІV, който има паметник на кон там. Мостът е разделен от Ил дьо ла Сите, единият от двата острова на Сена, като едната му част е със седем арки, а другата с пет. Двата участъка са под лек ъгъл. През вековете е вдъхновявал за творчество Камий Писаро, Джузепе Канела, Реноар, Моне, Пикасо.
За Pont Marie пък легендата казва, че ако влюбена двойка се целуне, минавайка с лодка под него, ще си осигури вечна любов и щастие.
Отново над Сена се извисява величествено и най-прочутата по света емблема на Париж - Айфеловата кула. Най-сниманата и най-посещаваната туристическа забележителност съществувала някога. Всяка по-малка уличка в близост до нейните "нозе", от която се разкрива гледка към пълния й блясък, но и изглежда по-интимно, целодневно е нещо като снимачна площадка. Куп хора, един през друг, позират за снимка и търсят ъгъл, който да не е твърде експлоатиран. Надали има такъв. Отляво и отдясно, отгоре и отдолу, от парка и от моста, отблизо и отдалеч - буквално отвсякъде излизат кадри в социалните мрежи с таг на Айфеловата кула. Срещата с нея е неизбежна. Няма как да не й обърнете внимание като през деня, така и през нощта, когато започва да свети като коледна елха. Някак празнично е около нея. Красиво. Изобщо целият град нощем светва.
Представете си как минавате през вътрешния двор на Лувъра след залез - пирамидата и всичко наоколо грее в цвета на злато, а цигулар свири класическо произведение под арката на входа. Внушителността на мястото, музиката и светлината сякаш ви пренасят в някакво безвремие. Та, мисълта ни е, че трябва да посетите най-големия национален музей на Франция и ако ви се чака час и половина да си направите селфи с Мона Лиза, но опитайте да му хвърлите един поглед и само отвън вечер.
Продължава на втора страница, където ще намерите и препоръки за храна >>
Като с машина на времето към най-артистичния си дух градът връща всеки още с приближаването към Монмартър - хълм в 18-и арондисман (така е разделен градът). На върха му се извисява базиликата "Сакре Кьор" - "(Пре)свято сърце", която има една от най-големите камбани в света, тежаща 19 тона. Стълбите до нея не са кой знае какво предизвикателство, а отгоре се открива панорамна гледка на Париж. Уличките, които се спускат от базиликата са пълни с художници, които на Place du Tertre рисуват живописни пейзажи пред очите на минувачите. Много от тях пък предлагат да ви направят за минути портрет и чуят ли България, веднага питат за София и споделят, че са били във Варна или Златни пясъци.
Някога Монмартър е бил средище на парижката бохема, като най-известните художници и артисти са живели там. И са купонясвали, тъй като кабаретата и другите места за забавления са били в изобилие. Отдалеч се разпознава най-известното кабаре в района - Мулен Руж, крещящ в червено, а около него по булевард "Клиши" е пълно със секс магазини и други шопове от този тип.
И като спомехаме за панорамна гледка, не само Монмартър позволява да погледнете от птичи поглед града. Не става дума за кулата Монпарнас, от чиято тераса можете да се извисите над покривите на всичко друго. Това е първата офис сграда, построена в центъра, чието откриване предизвика голям спор, тъй като щяла да загрози класическия стил на средата, в която се намира. Всъщност ние съветваме да заложите на гледката от терасата на Galeries Lafayette - универсален магазин, разположен на булевард "Осман". Може би на нас ни се е сторила по-романтична от обичайното, но нямаше как - случайно се озовахме на терасата по залез слънце и наистина се извисихме над един много красив Париж.
Всъщност местата, които може и трябва да посетите са толкова много, че няма да има край този текст. Изобщо не помисляйте да пренебрегнете първата дама на Париж - катедралата Нотр Дам, макар да е в ремонт в момента. Посетете и един от най-древните квартали - "Льо Маре", на десния бряг на Сена... И Латинския квартал...
О, задължително и "Шан-з-Елизе"! Тръгнете от Триумфалната арка (Етоал) и продължете по известния булевард. Знаете ли, че името му е свързано с Елисейските полета - митично място в древногръцката митология, където блаженстват душите на мъртвите герои и победителите.
За Париж 3-4 дни не са достатъчни. Да не пропуснем да подчертаем и че парижките кафета са кое от кое по-приятни. Само сядането на някоя малка масичка, обърната към улицата, към реката, към живота навън - ви кара да запулсирате заедно с града и да го почувствате.
Препоръки за храна:
- Pain au chocolat;
- Сандвичи Croque-monsieur & croque-madame;
+ Вино на обяд (по парижки) - Солен Креп (френски палачинки, имат разнообразни видове пълнеж) и/или
- Класически дерест Креп "Сюзет" (с цитросов сос);
- Крем Брюле;
+ Френски макарони (дребни сладки)/по всяко време на деня; - Дюнер с агнешко;
- Стек Тартар за вечеря / за ентусиастите;
+ Не забравяйте виното :)
Bon Appеtit!
