Много често на път за работа или среща с някой приятел минаваме покрай красивите фасади на различни галерии в София, без да знаем какво се крие зад тях. Сега може да разберем откъде да започнем нашата културна обиколка, да научим повече за самите обекти и да споделим преживяването си с картичка.
Тази възможност ни предоставя Best Regarts From Sofia - първият пътеводител на галерии в София, оформен като картички. В него може да намерим 11 галерии, сред които Националната художествена галерия и „ Шипка 6“. Те са представени чрез авторски изображения, придружени от кратка информация, които после могат да се използват като пощенска картичка. Това вдъхва по-голям живот на пътеводителя и преживяването от галериите може да се превърне в спомен и да се сподели.
Сибила Керелезова е едно прекрасно момиче, което превръща тази своя идея в реалност. Тя е родом от Кърджали, но от няколко години живее и учи в София. Миналата година завършва Техническия университет със специалност „ Инженерен дизайн“. В момента следва магистратура „Графичен дизайн“ в Националната художествена академия. Сибила обича изкуството, фотографията и културата и точно тази любов ражда нейната идея.
Ето какво ни сподели тя пред стажант-репортерите Мариела Янева и Галатея Хаджиева:
Откъде започна твоят път към изкуството? Как реши да се занимаваш с това?
Още от тийнейджърска възраст. Ходех в един клуб по компютърна графика и така започнах да се занимавам с различни видове колажи и програми. Това беше като мое хоби. Впоследствие реших да го превърна в своя професия.
Как точно се появи идеята за този пътеводител?
Миналата година се дипломирах в Техническия университет, с дипломна работа, която беше едно доста подобно издание - пътеводител на София с мои фотографии. Концепцията зад изданието беше същата. Всяка страница може да бъде откъсната и фотографията да се използва като пощенска картичка. Тогава направих едно проучване и видях, че такова издание за софийските галерии не е правено. Реших, че би било много хубаво да има такъв пътеводител, който да дава информация на хората какво могат да видят във всяка една от тях. Така по-късно попаднах на един конкурс на Национален фонд култура - творчески инициативи (НФК), който е насочен към подобен тип дейности. Кандидатствах и чрез него успях да го реализирам.
Къде можем да го открием пътеводителя? Къде се разпространява?
Разпространява се във всички галерии, включени в изданието, като на сайта има списък, а също така и в туристическите центрове към Столичната община, Ларгото, Софийския университет и на info.chitalnqta. Може да се намери и в няколко частни обекта, като публиката освен да си вземе безплатно издание, има възможност и да си закупи плакат с изображенията на самите галерии или да си поръчат от сайта на книжката.
На какъв принцип точно са подбрани местата в пътеводителя?
Опитах се да подбера тези галерии, които са най-активни и организират най-много изложби и събития. Гледах да са и такива, които играят някаква значима роля в софийския пейзаж на изкуството.
Има ли някакъв замисъл в самата подредба на галериите и музеите или са на произволен принцип?
Разделени са на две категории. Музеи и галерии. И са подредени вътре по азбучен ред.
Как реши видът да е под формата на картички? Защо точно картички?
Ами защото животът на пътеводителите, тези, които се разпространяват безплатно, е доста кратък. Те се използват по предназначение и после биват забравени или просто поглеждаш каквото ти трябва и го изоставаш. Когато се добави някаква допълнителна характеристика, по-интересна, се удължава и животът на изданието. Освен, че го използваш за справочник ти остава и нещо за спомен.
Срещна ли някакви трудности по пътя на неговото издаване?
Ами не бих казала, че е имало някакви особени трудности. Нещата вървяха сравнително гладко.
Пътеводителят е насочен по-скоро към българските граждани или към чужденци, които също идват и искат да посетят някакви места в София?
Това е добър въпрос. Забелязва се, че е двуезичен, от едната страна текстовете са на български, а от другата – на английски.
Каква е основната цел, която си си поставила чрез тази инициатива? Какво точно искаш да постигнеш чрез нея?
Искаше ми се да направя нещо като мост между галериите и творците. Всъщност всяка изложба представя отделен художник. Искам да се установи връзката между художника и широката публика. Смятам, че това е един подходящ начин да запаля любопитството на публиката и също така да се пренасочат отделните аудитории, защото например „Александър Невски”, където се намира Музеят за християнско изкуство е много посещаван, има голяма посещаемост, но други галерии, включени в изданието, имат доста по-малко посещаемост доста по-малка аудитория. Ще ми се, тъй като изданието се разпространява и в самите галерии, когато човек отиде в Музея за християнско изкуство или в Квадрат 500 и си вземе това издание, после да отиде да посети някой по-малко известен и по този начин да се насочат аудиториите, както и да се привлекат нови аудитории.
Мислиш ли за следващ проект?
Ами да. Искам да направя едно разширено издание, което да включва повечето софийски галерии и музеи, защото всъщност има много хубави музеи, дори такива, които не са много известни. Например в изданието съм включила Галерия- музей „Дечко Узунов“, който е посветен на творчеството на Дечко Узунов и се намира в неговото ателие. Той е доста известен художник, но малко хора знаят за този музей. За това ми се иска да има справочник, който да покаже по-малко известните места в София, а и от художествена гледна точка, както е тук концепцията с фасадата на сградите, за мен би било много приятно и предизвикателно да нарисувам повече фасади на красиви сгради в София.
Според теб до каква степен изкуството намира място в ежедневието на хората в днешно време?
Това е интересен въпрос. Аз смятам, че напоследък се размиват границите между изкуството и популярната култура. Това допринася изкуството да навлиза все повече в живота на хората. Сякаш има някакво мнение сред широката общественост, че едва ли не галериите са празни и нищо не се случва в тях. Това реално не е така. София има доста активна сцена за изкуство, всеки месец се организират нови изложби, има много талантливи художници, които правят страхотни неща и си заслужава да се видят. Когато отидеш в галерията виждаш хора, които са отишли на откриването или да разглеждат и така разбираш, че има хора, които да се интересуват от култура в България.
Мислиш ли, че културният живот се „промотира“ достатъчно? Има ли откъде да разбереш за предстоящи събития?
Ами аз лично се информирах от обкръжението си - познати, приятели или от интернет. Има достатъчно информация, ако човек търси. Ако не се интересуваш от изкуство, малко трудно ще ти попадне информация. Тоест, човек трябва да се интересува. Моята идея с това издание беше да го разпространя на възможно повече места, за да може дори хора, които попринцип не се интересуват, да имат възможност да попаднат на това издание.
Какво бъдеще виждаш за такъв тип пътеводители?
Смятам, че печатните издания имат бъдеще и хората, въпреки, че вече сме много дигитални и използваме много социални мрежи и т.н, смятам, че това да хванеш нещо в ръце, да имаш физическия допир, да усетиш аромата на хартията – всичко това носи огромен сантимент и мисля, че винаги ще има пазар и поле за подобни издания.
Ако трябва да изпратиш картичка на приятел, от коя галерия би била тя?
Харесвам ги всичките. Може би бих изпратила от Двореца и от Художествената академия.
