130 народни престилки разкриват в багри женската сила (СНИМКИ)

Мост между минало и настояще, пазител на духовността на българката и усетът й за красивото и в делник и в празник. Това е ролята на всеки един от експонатите в пътуващата изложба на Врачанския музей „Престилчена феерия“. На 6 септември изложбата ще може да бъде видяна в читалището на врачанското село Караш.

Поводът за специалната изложба е 130-годишнината от основаването му. Затова са подбрани точно 130 престилки от мобилната изложба на Регионален исторически музей Враца.

Мост между минало и настояще

„Това е една уникална изложба, събрала в себе си багри, символика и традиция. Престилката – неизменна част от бита и празника на българката, е съхранила през поколенията не само практичност, но и красота, художествено въображение и послание. Всяка от престилките е уникална сама за себе си. Повечето престилки са шарени, пъстри, с най-различни мотиви, характерни за Врачанския край“, разказва уредничката в Етнографския отдел на музея Александра Тодорова.

Някои са украсени с пендари и монети, а според това колко парички красят престилката се е определял социалният статус на жената - дали е от по-богато семейство. Изложбата е много интересна, пътувала е в Козлодуй, Бяла Слатина, Криводол. Състои се от около 150 престилки от края на 19 и началото на 20 век. Събирани са от всички краища на Врачанско, имаме и някой от Видинско. Сред най-интересните са тези, украсени с пендари и монети. Те са се обличали от момите, които по празници са водели хорото. А когато са се омъжвали, жените са слагали друг тип престилка. Шарките са различни, според предназначението, но всички са изработени с много любов от българката. От вълна и памук са изработени престилки с красиви цветя, животни, геометрични фигури, дори сцени от бита като хоро.

Снимка: facebook.com

Преплитане на женското начало с духовното

Мотивите в украсата подсказват през какви трудности е преминавала жената от онова време. Изработвайки този неизменен аксесоар от облеклото, българката е изразявала себе си като светоусещане, като душевност. Затова престилката може да бъде възприемана като мост между миналото и настоящето, между жената и нейната духовност, която е съхранила през поколенията, казва още Александра Тодорова. По-пъстрите се носели от младите момичета, а по-възрастните слагали престилки предимно в тъмни тонове - маслено зелено и черно.

Снимка: facebook.com

Вълнуваща феерия от пъстрота напомня кои са корените ни

В изложбата обаче преобладават пъстрите, както и няколко богато украсени с лъскави пендари. „Престилчена феерия“ представя богатството на цветовете и шевиците, носещи отпечатък от различни кътчета на България. "Те оживяват като мост между миналото и настоящето, между труда и празника, между женското начало и духовността. С тази изложба отбелязваме не просто годишнина, а живата връзка с нашите корени и традиции – едно пъстро наследство, което ни напомня кои сме и откъде идваме“, казват от НЧ „Пчелин -1895“ в село Караш.

Снимка: facebook.com

Към експозицията са добавени и информационни табла, които ориентират посетителите. Те ще останат очаровани не само от пъстротата и дълбокото послание на изложбата, но и от атмосферата в малкото селце в Северозападна България, разположено на десния висок бряг на река Малък Искър.