Непоносимостта към лактоза е често срещано храносмилателно разстройство, при което организмът не е в състояние да усвои напълно лактозата, която се съдържа в млякото и млечните продукти. Това състояние засяга милиони хора по света с различно ниво на тежест. В настоящата статия целим да предоставим цялостна представа за непоносимостта към лактоза, нейните симптоми, диагностика и стратегии за лечение. 

Какво точно представлява непоносимостта към лактоза? 

Непоносимостта към лактоза е често срещано храносмилателно разстройство, което често причинява дискомфорт и стрес. За да разберем напълно какво представлява това състояние, е важно да се запознаем с лактозата, лактазата и с ролята, която нашите гени играят в усвояването на лактозата. 

Какво е лактоза? 

Лактозата е вид захар, която естествено се съдържа в млякото и млечните продукти. От сиренето до сладоледа-всеки хранителен продукт, който се произвежда от мляко, вероятно съдържа лактоза. 

Ролята на лактазата 

Лактазата е важен ензим, който тялото ни произвежда в тънките черва. Основната му роля е да разгражда лактозата до по-прости захари-глюкоза и галактоза, които след това лесно се абсорбират в кръвта и се използват за енергия. 

Непоносимост към лактоза: когато лактазата липсва 

Когато в организма няма достатъчно лактаза за разграждане на консумираната от нас лактоза, може да се появи непоносимост към лактозата. Това означава, че лактозата, вместо да бъде усвоена, преминава през храносмилателната система и се озовава в дебелото черво, където се натрупва и ферментира от бактерии. Този процес на ферментация води до образуване на газове и други странични продукти, което причинява общите симптоми на непоносимост към лактоза, като подуване на корема, болки в корема и диария.  

Симптоми на непоносимост към лактоза 

Непоносимостта към лактоза може да се прояви с различни симптоми, които се дължат предимно на ферментацията на неусвоената лактоза от чревните бактерии. Този процес води до образуване на газове и други странични продукти, което причинява дискомфорт и проблеми с храносмилането. Ето и най-често срещаните симптоми: 

  • Подуване на корема. Това е усещане за пълнота или раздуване, което често се появява в рамките на няколко часа след консумация на млечни продукти.
  • Коремна болка. Тя може да варира от лек дискомфорт до силни спазми, като обикновено се появява в долната част на корема.
  • Диария. Може да се появят чести рехави или воднисти изпражнения, обикновено в рамките на един до три часа след консумация на лактоза.
  • Газове. Прекомерното отделяне на газове може да бъде симптом, често съпътстван от чувството за подуване на корема. 

Диагностика  

Ако ви се е случвало да изпиете чаша мляко сутрин на гладно, след което сте наблюдавали някои от характерните симптоми на лактозната непоносимост като болки в корема и газове, може би си струва да се обърнете към специалист, който да ви предложи опции за формална медицинска диагностика. Няколко вида изследвания могат да помогнат за диагностициране на непоносимостта към лактоза: 

Генетични тестове могат да установят наличието или липсата на лактаза. Чрез ендоскопски изследвания може да се измери активността на лактазата в тънките черва. Физиологични тестове, като теста за толерантност към лактоза или водородния дихателен тест, могат да измерят реакцията на организма към приема на лактоза. Последният е особено достъпен и неинвазивен. 

Водородният дихателен тест е често използван диагностичен инструмент. С него се измерва количеството водород в дъха ви след консумация на напитка, съдържаща лактоза. Високите нива на водород сочат, че организмът не усвоява и абсорбира напълно лактозата. Този тест се предлага в повечето големи лаборатории и е сравнително лесен за провеждане. 

Контрол и терапия на непоносимостта към лактоза  

Ефективното справяне с непоносимостта към лактоза изисква комбинация от промени в диетата и ензимозаместителна терапия. Въпреки че няма лечение в пълния смисъл на думата, лактозната нетолерантност може да се контолира и нейните симптоми могат да бъдат сведени до минимум при спазване на препоръчаните стратегии. 

Промяна на диетата

  1. Диета с намалено съдържание на лактоза: 

Тази диета включва ограничаване на количеството лактоза, което консумирате. Това не означава, че трябва напълно да изключите млечните продукти от диетата си. Много хора с непоносимост към лактоза все още могат да се наслаждават на малки количества млечни продукти, без да изпитват симптоми. Ключът е да откриете личното си ниво на поносимост. 

Съвет: Започнете с премахване на всички млечни продукти от диетата си, след което постепенно въвеждайте отново малки количества, като следите симптомите си. Това може да ви помогне да определите колко лактоза можете да понасяте.

  1. Диета с ниско съдържание на FODMAP: (от англ. „FODMAPs “ – ферментиращи олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли)  

Това са видове въглехидрати, които са трудни за храносмилане и могат да предизвикат симптоми при хора със синдром на раздразнените черва, а понякога и при тези с непоносимост към лактоза. Диетата с ниско съдържание на FODMAPs ограничава тези въглехидрати, включително лактозата. 

Съвет: Специалист по хранене може да ви даде насоки за спазването на диета с ниско съдържание на тези въглехидрати, за да се гарантира балансиран прием на хранителни вещества и същевременно да се намалят симптомите. 

Тези интервенции в хранителния режим могат да работят за много хора, но разбира се, не всеки е готов да редуцира значително приема на млечни продукти. За да не се налага това, съществува опцията за прием на хранителни добавки, които съдържат липсващия ензим лактаза, която ще разгледаме по-подробно сега.  

Ензимозаместителна терапия 

Ензимозаместителна терапия включва прием на хранителни добавки с лактаза. Тези добавки осигуряват необходимия ензим лактаза, който организмът ви може да не произвежда в достатъчни количества, помагайки да смилате лактозата по-ефективно. 

  • Добавки с лактаза за директен прием: Те могат да се приемат преди консумация на храни, които съдържат лактоза. Предлагат се под различни форми, включително таблетки и капки.  

Съвет: Ефективността на лактазните добавки варира при различните хора. Може да са необходими няколко опита, докато намерите подходящата за вас доза.

За тези, при които е диагностицирана непоносимост към лактоза, лекарите често препоръчват използването на споменатите хранителни добавки с лактаза, като Estocal. Те могат да спомогнат за усвояване лактозата, намаляйки по този начин симптомите. С тяхна помощ можем да се наслаждаваме на млечните продукти без дискомфорт. 

_________________________________________________________

Често задавани въпроси: 

Може ли непоносимостта към лактоза да се излекува? 

  • Въпреки че няма лечение за непоносимост към лактоза, състоянието може да се управлява ефективно чрез промени в диетата и чрез ензимозаместителна терапия. Промените включват ограничаване на приема на лактоза, спазване на диета с ниско съдържание на трудно смилаеми въглехидрати и прием на добавки с лактаза като Estocal. 

Мога ли да изобщо консумирам млечни продукти, ако имам непоносимост към лактоза? 

  • Да, много хора с непоносимост към лактоза могат да консумират малки количества млечни продукти, без да изпитват симптоми. Ключът е да откриете личното си ниво на поносимост. Добавките с лактаза и хранителните добавки с лактаза също могат да ви помогнат да усвоите лактозата и да ви позволят да се наслаждавате на млечни продукти без дискомфорт. 

Може ли непоносимостта към лактоза да се появи на по-късен етап от живота? 

  • Да, непоносимостта към лактоза може да се развие във всяка възраст. Всъщност е доста често срещано непоносимостта към лактоза да се прояви в зряла възраст, тъй като производството на лактаза в организма може да намалее с течение на времето. 

Непоносимостта към лактоза същото ли е като алергията към мляко? 

  • Не, непоносимостта към лактоза и алергията към мляко не са едно и също нещо. Непоносимостта към лактоза засяга храносмилателната система и се проявява, когато организмът не може да усвои напълно лактозата. От друга страна, алергията към мляко е свързана с имунната система и се проявява, когато организмът реагира срещу белтъците в млякото.