Ако холивудска звезда ви препоръча горещо да извършите собственоръчно аутопсия, какво ще направите? Ще хукнете веднага да реализирате съвета й или любезно ще пратите звездата да си премери температурата? Аз впрочем се замислих сериозно върху препоръката й – все пак и на журналистите, като на актьорите, им се налага понякога да сменят професията си и имат шанса да се намъкват в чужди кожи.
Може да ви се струва, че бълнувам, но точно този съвет получих преди време в Мадрид лично от топ актрисата Дана Дилейни (с 2 награди „Еми” и 2 номинации „Златен глобус” ) - да пробвам непременно да направя някой път аутопсия. Българската телевизионна публика познава холивудската звезда като Катрин Мейфеър от „Отчаяни съпруги” и като желязната д-р Меган Хънт от криминално-медицинската тв драма „Скрити доказателства” (Body Of Proof). Крими поредицата на Дисни с Дана Дилейни в главната роля върви от година на малкия екран в Европа и САЩ. В България вече гледаме и втория й сезон.
Та на чаша вино в луксозния мадридски хотел „Al Palacio Del Retiro” Дана Дилейни ми разказа колко е запалена по аутопсиите. Лично е направила четири – все на мъже – и изгаря от нетърпение да опита да аутопсира жена.
„Нямате представа колко важни неща може да научи човек за себе си и за живота от аутопсиите. Бях поласкана, че имах възможност да ги извърша лично – да направя разрезите със скалпел, да разгледам състоянието на вътрешностите... Отвътре телата ни са като отворена книга и прочитането й е много поучително. Всеки орган говори, издава начина на живот приживе, дали човекът се е грижил за себе си, с какво е прекалявал или злоупотребявал”. Първият труп, който акрисата разрязала, принадлежал на 39-годишен хероинист. Вторият – на 28-годишен самоубиец, прострелял се с куршум в главата. Черният дроб на третия мъж (на 50 г.) бил тъжна картинка – отдалеч личало, че собственикът му е бил алкохолик. Четвъртият й мъртъв „пациент” се бил споминал от инфаркт – можел все още да е жив, ако се е лекувал, но било ясно, че не е потърсил докторите навреме.
Всъщност практиката на Дана Дилейни като патоанатом е била част от подготовката й за сериала „Скрити доказателства” - тъкмо заради него тя изоставя хитовия по цял свят, включително и у нас „Отчаяни съпруги”. Не е било задължително обаче да прави аутопсии, сама е пожелала.
„Не ме е страх от смъртта, мъртвите тела нито ме плашат, нито отвращават. На много колеги актьори им прилошаваше по време на аутопсиите, но за мен това бе едно от най-вълнуващите житейски преживявания. Убедена съм, че ако се страхуваш от смъртта, не можеш да живееш пълноценно”, обяснява Дана Дилейни.
Много е любопитно, че сюжетът на криминално-медицинската драма удивително напомня собствения й живот - в много отношения Дана и героинята й Мегън си приличат и по съдба, и по характер. И двете са амбициозни, отдадени на професията си, предпочитат уединението пред социалния живот (Дана практикува йога от 28 години), имат властни майки, и двете едва оцеляват в автомобилни катастрофи.
Освен изумителен талант и интуиция, д-р Хънт притежава обаче и труден характер – тя е рязка, конфликтна, пренебрежителна към установените порядки и правила, няма приятели, има проблеми в общуването – дори със собствената си дъщеря. Изобщо, когато трябва да проумее смъртта, д-р Хънт е забележителна, но има още какво да учи за живота. Докато разследва как са загинали мъртвите й пациенти, тя разкрива съдбите и тайните им приживе. Техните грешки са вид завещание – от тях тя се учи как може да поправи собствените си провали. Това е история за изкупление и избавление. Смъртта е част от живота, но иронията е, че именно смъртта носи нов живот на Мегън Хънт.
Ето още какво ми каза Дана Дилейни в Мадрид:
--
Дана, харесвате ли д-р Мегън Хънт? Защото това не е много лесно, а и вие май се специализирате в ролите на „жени, които всички обичат да мразят” – така беше и с вашата Катрин Мейфеър в „Отчаяни съпруги”?
- Ами да, харесвам я. Като неврохирург тя наистина е арогантна – но явно това се изисква, за да достигнеш позицията шеф на неврохирургия, когато трябва да съобразяваш бързо и да взимаш трудни решения. Работила е много упорито, за да постигне професионалната си мечта. Сложна е като характер, противоречива е, но аз я харесвам. Прилича ми на мида – отвън има корава обвивка, отвътре обаче е мека и уязвима. А и нека бъдем честни – ако един мъж е с нейните анжажименти и статус, той е добър глава на семейство, но става ли дума за жена – провъзгласяват я за лоша майка.
Една от причините да е толкова сурова външно, се корени в семейството й и по-конкретно в отношенията с майка й, която е съдия и никога не е била особено любвеобилна и подкрепяща като родител. Мегън произхожда от цяла серия силни, властни и самотни жени – затова и самата става подобна майка.
Защо, мислите, избраха вас за ролята на д-р Хънт?
- Д-р Хънт съчетава медицински талант и ум с наблюдателност и интуиция.
Тя трябва да излъчва хладен ум, интелигентност, компетентност, самоувереност. Сложните медицински термини трябва да излизат съвсем „свойски” от устата й. Очевидно такова е и моето излъчване.
По какво още си приличате?
- Точно преди да започнат снимките, претърпях автомобилна катастрофа – имах доста контузии, 2 счупени пръста. Мозъкът ми дълго време беше като в мъгла – точно като при д-р Хънт. От тази гледна точка по време на снимките сякаш нямаше какво да играя – все едно бях себе си.
Освен това и аз като Мегън имах много строга и властна майка – тя е на 83 и все още продължава да работи активно като интериорен дизайнер. Майка ми не беше никак щастлива като съпруга и майка - когато бях на 16 години, се разведе с баща ми. Беше грозна раздяла. Помня, че тогава й заявих: „Никога няма да имам деца”. Тя ми каза: „Ще размислиш”, но аз никога не го направих. Видях, че женитбата не прави хората щастливи. Да си истинският ти, да следваш истинските си желания – това прави хората щастливи.
Точно като Мегън и аз съм работохолик. Обожавам професията си. За разлика от нея – нямам деца, но личният ми живот е подобен – в момента нямам гадже и се чувствам добре. Сега, на 56 години, продължавам да съм неомъжена и живея сама – кръстосвам между апартамента си в Манхатън, Ню Йорк и къщата си край океана в Санта Моника, Калифорния. Обичам да пътувам, харесва ми независимостта ми и простият, семпъл живот.
Защо избрахте този начин на живот?
- Защото това ме прави щастлива. Нямам място за друго в живота си, нямам и нужда от друго – той и така е достатъчно пълен.
Какво друго ви доставя удоволствие?
- От 25 години практикувам със страст йога. Но нямам гуру, не съм ходила в Индия и не съм се уединявала в ашрами. В йогата ми харесва дишането – то помага не толкова за физическото, колкото за психическото здраве.
Имате ли любими дизайнери, откъде се обличате?
- Нося Prada. Не съм пристрастена към модата и шопинга, защото сама си купувам дрехите, а не ги взимам под наем или срещу реклама. Все пак винаги дължиш нещо за услугата, а аз не искам на никого да съм в дълг.
Не ви ли е хрумвало сама да се занимавате с дизайн, да имате например собствена модна линия или парфюм – много знаменитости го направиха?
- Никога. Това изобщо не ме влече. Моят ролеви модел е Мерил Стрийп – как си представяте Стрийп с модна линия? Твърде е евтино това.
А вие как си представяте живота си нататък?
- Бих искала да играя в театъра. Много обичам сцената, изпитвам огромно удоволствие да играя пред публика. Не ме вдъхновяват само претъпканите зали - бих играла и пред 30 души.
В коя пиеса?
- Ами „Кой се страхува от Вирджиния Улф” е добра идея, например.
„Скъсахте ли” с „Отчаяни съпруги” напълно? Или е възможно да се завърнете някой ден в сериала (в края на 6-тия сезон Катрин, героинята на Дилейни, заминава за Париж, щастливо влюбена в лесбийка. Всъщност причината е, че тя започва снимките на „Скрити доказателства” – бел.ред.)?
- Режисьорът на „Отчаяни съпруги” често ме кани да се върна или поне да ги „посетя” за малко. То и на мен всъщност ми е интересно какво е станало междувременно с Катрин – още ли е гей, научила ли е френски? Предполагам, че се изразява много по-претенциозно отпреди...
Изпитвате ли все още някакви съжаления, че не приехте навремето поканата на Дарън Стар (създателя на хитовия сериал „Сексът и градът”) за ролята на Кари Брадшоу – именно тази роля направи Сара Джесика Паркър световноизвестна?
- Не. Когато Дарън ме покани, бях приключила току-що с две толкова „любовно-сексуални” роли, че не исках и да чувам думата „секс” – камо ли да играя в сериал с подобно име. Казах на Дарън, че ако говоря пак за секс от екрана, хората ще ме линчуват. Те вече ме бяха качили на стълба на позора заради играта ми в Exit To Eden след „Чайна бийч” (сериалът, за който Дилейни получава 2 награди „Еми” като армейската медицинска сестра Колийн Макмърфи – бел.ред.) На Дарън му беше хрумнало да направи тв сериал по Кандис Бушнел, след като ни беше видял с Ким Картал да играем в „Live Nude Girls” – този филм беше предшественикът на „Сексът и градът”. Аз му отказах, но той предложи и на Ким - да играе Саманта. Тя прие, аз също я убеждавах за това. А и Сара си е съвсем на мястото като Кари.
