За да ядеш мекици на закуска, първо трябва да видиш изгрева! После е всичко останало.
През лятото голямото огнено кълбо изпълзява от постелята си в интервала 05:48 - 05:52 часа. Петър Дънов казва, че човек не бива да посреща слънцето, когато то вече е излязло 4 пръста над хоризонта. "Ти трябва да си на първия лъч, който се покаже. Той е най-важният."
Посрещането на изгрева в Синеморец е традиция за много хора. И не става дума за Джулай морнинг. Това е клише, от онези, които посрещащите изгрева никак не обичат. Слънцето е първата красота, с която може да започне денят ти всеки ден и всеки ден да е различно хубаво. Някой не иска да му е хубаво ли?! Като излезеш да чакаш огъня, приклекнал на скалите на някой залив, ще видиш малките черни фигури и по другия камънак и в полето. И други се взират в хоризонта и слагат ръка над очите, за да видят слънцето първи и най-добре.
За да ядеш мекици на закуска, след изгрева трябва да замесиш тестото!
Необходими продукти:
мая - 1 кубче 942 г)
прясно мляко (вода) - 1 ч. ч.
сол - 1 щипка
захар - 1 щипка
яйце - 1 брой
1 кисело мляко
брашно
сладко
конфитюр
сирене
Приготвяне:
Маята се разтваря със захарта в прясното мляко. То трябва да е леко топло, за да може да се активира маята. Брашното се изсипва в тавата и се прави кладенче. В него се чуква яйцето, добавят се солта и разбърканото кисело мляко. Когато млякото с маята шупне, се добавя към брашното и се замесва тесто.
Няма по-приятно време за месене от ранното, хладно и тихо утро. Цялата къща спи. Ако си на двора, компания ти правят само розовото небе и крясъците на гларусите.
Замесете тестото и го сложете в дълбока купа. Намажете го с олио и покрийте с найлон и памучна кърпа, за да втаса. Имайте предвид, че ако го оставите навън, няма да втаса много бързо, защото рано сутрин времето все още е хладно. Имате време за разходка.
След изгрев, слънцето по пътеките в Синеморец насочва към плажовете Бутамята, Липите и към Жълтите скали. Тестото за мекиците спокойно втасва.
Бутамята е южният плаж на Синеморец - пясъчен, плитък, с водовъртеж в най-левия край на заливчето. Името му идва от гръцката дума Потамос (ποταμός), което означава река. След като подминете реката в южния край, трябва да се изкачите по не високи скали. От там тръгва пътечка, която за около 20 минути спокойно ходене сред полето, ще ви отведе до плаж Липите. Все още на много места се твърди, че е "закътан", но до там започнаха да ходят все повече хора пеша или с джипове, да нощуват на палатки там и да плажуват дълго. Затова просто приемаме това място като диво, в сравнение с повечето по Българското Черноморие. Самият факт, че тук може да откриете яйца на морски дъждосвирец, свободно снесени в мидено гнездо, говори, че човешкото присъствие не е толкова наситено. Или само толкова, че нечия ръка да огради гнездото с пръчки, за да го предпази.
Липите е тихо и спокойно кътче от пясъчната коса с кристална вода и фин светъл пясък. От май до юли по бреговете му цъфтят макове, див овес, морско зеле, ружи, зимен кресон, кремуш и други красоти. Да ви се провре змия пред краката е нещо съвсем нормално. Не подскачайте неврастенично! Просто вървете и потропвайте с крака по земята. Змиите не са глухи, но реагират на звуци по друг начин. Те нямат външни уши или тъпанчета, но улавят вибрациите от земята с челюстите и с коремните си мускули. Могат да откриват звуци дори от въздуха с вътрешното си ухо.
Следвайки тънката пътека, която се вие над морето, осеяна с диви клематиси, ще стигнете до Жълтите скали. Това е място да чуеш себе си. И не говоря за онзи вътрешен глас, който ти нашепва - дали тестото за мекиците няма да превтаса. Няма - изпитано е.
Това е място, на което можеш да съзерцаваш и в спокойствието на този момент спонтанно да се появят нови идеи, да се отърсиш от страхове и притеснения и да отвориш окото си за горчичения нюанс на жълтите мъхове, с които са обрасли скалите тук.
Тръгвайки обратно, може да си наберете мащерка и жълт кантарион, ако още са в сезона. По малко, колкото за лични нужди! Имайте предвид, че тук растат доста защитени видове, защото от 1992 г. бреговете са в границите на защитена местност "Силистар" (площ: 773.3 хектара). Чаят от мащерка действа добре срещу кашлица, а жълтият кантарион е билката, известна като лековита за 99 заболявания. Приберете се, поставете букета от треви и цветя в буркан, пълен със студена вода, и отвийте тестото.
За да ядеш мекици на закуска, след разходка е време за пържене!
Тестото се премесва с една щипка брашно и от него се оформят малки кръгли топчета. Подреждат се върху набрашнена повърхност. Всяко топче се разтегля, до получаването на тънко кръгче. Ако ви е по-лесно, може да разточите и с точилка. Децата обожават мекиците на малки, тънки пръчици. Затова разтегленото кръгче се поставя на дъска и се нарязва по дължина на парчета с дебелина около 2 см.
Олиото се загрява в дълбока касерола. За предпочитане е стените да са такива, за да не пръска, когато пържите.
"Няма по-тъжно нещо от изстинала мекица!" - казва писателката Виргиния Захариева. Затова не оставяйте тъжни мекици на масата си. Хапвайте ги още топли с конфитюр, сладко, билково масло или сирене.
Няколко хитрости за вкусни мекици
# Ако използвате сода, вместо мая, имайте предвид, че тя придава на тестото лек земен вкус, но и го прави леко ронливо.
# Някои хора добавят 1 с. л. ракия в тестото, с цел мекиците да не поемат мазнина. Не сме опитвали този кулинарен трик и нямаме опит дали наистина се получава така.
# Може да добавите шипка сол в мазнината, така кристалчетата полепват по тестото и стават солени мекици.
