На 18 януари отбелязваме Атанасовден. Да са живи, здрави и честити имениците! Днес празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Наска, Живко, Живка и производни. 

На Атанасовден земята се обръща към лятото и времето започва да се затопля. Затова и другото му име е Среди зима – след този ден зимата си тръгва. Свети Атанас управлява зимните снегове. На своя празник той се качва на бял кон и казва на зимата да си тръгва. След това докосва главата си до земята и така тя започва да се затопля. 

В много части на България хората излизат по изгрев, за да посрещнат новото слънце, а с него и пролетта. Това трябва да стане на висок хълм, за да са възможно най-близо до небесното светило. За да се стопли земята и времето, вечерта на Атанасовден се палят големи огньове. Най-смелите ги прескачат за здраве.

Трапезата на Атанасовден вкючва ястия със зеле. Освен тях на масата се слагат баница със сирене, орехи и мед. Често наричат двата следващи един друг празника - Антоновден и Атанасовден, сладки и медени. Причината е, че и на двата медът е задължителен на трапезата. На Антоновден с мед се мажат питките, които се раздават за здраве, за да не се разсърдят чумата и шарката. На Атанасовден пък питките се правят във формата на куче. Счита се, че чумата се страхува най-много от това животно. Кората им отново се намазва с нещо сладко - мед, маджун или петмез. В питките се набожда стръкче здравец или босилек. 

Атанасовден е наричан още Втора Коледа, защото който не е заколил прасето тогава, може да го направи днес. Така на масата се слагат и ястия със свинско месо, обикновено гарнирани с бамя, зеле или картофи. 

Според старите поверия на Антоновден се събират всички болести, а на Атанасовден тръгват по хората. Андон и Атанас са двама братя близнаци, и двамата ковачи. Веднъж, докато работели в ковачницата си, а желязото прегаряло в пещта, Атанас бръкнал в огъня и го хванал с голи ръце. Наблюдавайки кучето, което стояло на топло близо до пещта, той решил да направи клещи за вадете на горещото желязо, които да приличат на предните лапи на животното. Двамата братя са покровители на ковашкия занаят. Затова днес е професионален празник и на ковачите. В миналото големите ковачи са правили курбан, като за колели животно и са канели на угощение всички близки и познати.