Последната битка беше от решаващо значение за Росица и Александра, които влязоха в директен сблъсък за класиране на големия финал. Макар и представителки на нежния пол, двете жени се бориха мъжки в битката с този голям залог. Росица обаче надви Александра в последната игра с цепена на дърва и сковаване на стълба. Вижте какво ни сподели Александра след отпадането си от предаването – за мечтата да живее на село, за питката за Бъднии вечер, която тя самата меси и без кое сладко изкушение кухненският й шкаф никога не остава:

Какво не ти достигна, за да отидеш на финал?
Не ми достигна бързина. Тъй като Роси беше много по-бърза от мен. Просто съм малко по-кротка и мудна, докато тя е много по-бърза и бойна натура.

Сега ако трябваше да влезеш във "Фермата" с опита, който имаш зад себе си, какво би променила в стратегията си?
Влизайки се бях зарекла, че не искам да се сближавам с абсолютно никой. Но така се случи, че обстановката там наистина те кара да се сближиш с хората. Ако сега вляза в предаването, ще се опитам да не се сближавам с който и да било, но мисля, че няма да се получи, неизбежно е в такава среда. Там една седмица се равнява на може би няколко месеца от реалния живот като събития, емоции и напрежение. Така че няма как да останеш изцяло студен към хората.

Какво от нещата във "Фермата" прави за първи път – доене, коване, цепене, боядисване?
Във „Фермата“ за първи път имах възможността толкова редовно да доя животни. Когато бях малка, много за кратко съм се пробвала – имахме кози на село, но тогава беше, за да пробвам. В предаването обаче се научих да доя крави, кози и овце, а на кравите бях като агрегат накрая, наистина бях задобряла – факт, който много ме радваше. Дори честно казано ми беше много приятно, особено едната крава Средка много я обичах, с нея много се разбирахме и имахме много шантава комуникация – просто се разбирахме – казвах й „мръдни“ и тя мърдаше, аз я потупвах по дупето, много готина крава. Това беше първата крава в живота ми. Едно от най-запомнящите се неща които правихме, беше изработката на глинени съдове – това ми беше за първи път.

Във визитката ти пише, че мечтаеш за къща на село, куче, кон, кокошки и градина. Къде се намира това село в мечтите ти?
В Пазарджик живеем в апартамент, в София също живея в апартамент и това е нещото, което ме затваря. Нямам градска жилка в кръвта си, всичките ми баби и дядовци са от села, но селото, което най-много почитам и често си ходя, е Огняново, близо до Пазарджик. Представям си именно там да бъде моята къща или в някое по-планинско селце около Пазарджик, тъй като районът е много плодороден. Като малка съм помагала на нашите в отглеждането на патладжани, краставици, домати, фасул, пипер и още от тогава ми се зароди тази любов към земята.

Като малка може би на моменти ми е било малко досадно да ходим на село да копаем, но сега вече имам нужда да ходя на село, имам нужда да се виждам с баба ми и дядо ми, да ми разказват някакви неща за техния живот и работата там. Това е магия и само като говоря ми се насълзяват очите. На мен тази мечта ми носи надежда за свободата, която ще изпитвам, защото в града постоянно се чувствам в рамка от гонене на час, транспорт, надбягвам се все едно със самата мен и в същото време няма нещо, което да ме кара да се чувствам щастлива и свободна.

Разкажи за готварските си умения – от кого си научила най-много в кухнята?
Когато бях малка, постоянно търчах по майка ми всеки път, когато готвеше и й казвах да ме вика. Тогава съм била на 10-11 години. Тя обаче случайно или не съвсем винаги забравяше да ме повика, може би просто, за да не й се пречкам. В един момент обаче, когато бях на 19 и имах сериозна връзка, реших, че ще бъда домакиня. Започнах сама да чета рецепти, да се пробвам, разпитвах и майка ми, която много ми помагаше и усетих, че готвенето ми е голяма страст. След като усвоих основните манджи, започнах да импровизирам с по-сложни и нетрадиционни ястиянеща и все още го правя с удоволствие. В тази къща на село ще имам една прекрасна кухня – малка, спретната, уютна.

Какво обичаш да си приготвяш през студените месеци, нещо, което те кара да се чувстваш уютно и топло?
Много обичам да приготвям и да ям картофен огретен по една много специфична рецепта с пластове. И дори веднъж във „Фермата“ го приготвях, но тъй като нямахме печка, го изпекохме на жар. Беше голямо предизвикателство, но стана много вкусно.

По празници вкъщи съм като навита играчка, по Коледа правя курабии, сладкиши, аз меся питката винаги вкъщи за Бъдни вечер, по Великден по същия начин. Това е някаква традиция у нас – майка ми по принцип си готви у дома, но дойдат ли празници, аз се включвам с гениални идеи за разкош.

Какво хапваш в забързаното си ежедневие?
На два периода съм – когато не съм си казала, че искам да се храня добре, да си приготвям храната вкъщи и бързам по работа, честно казано правя една много голяма грешка – не ям почти. Най-много да си взема плод или ядки, колкото да си залъжа глада, но обядът, който би трябвало да е основното ми ядене, просто заминава някъде между кафетата и цигарите. Но пък пия много вода. Иначе, когато реша да се храня добре, си приготвям вкъщи и си нося в кутии на работа. Вечер основно се опитвам да хапвам салати, месо, сирене, яйца. Но имам една слабост и това е сладкото. Отдавам го на ниската кръвна захар, това ми е утехата, но без сладко не мога да съществувам.

Без какво сладко не остава кухненският шкаф у вас?
Без шоколад, със сигурност. Много е изтъркано, но за мен това е най-голямата хранителна мания, която имам. Между другото обичам и тесто и мога да ям само хляб.

Къде ще прекараш коледно-новогодишните пранзици и какви традиции спазва твоето семейство по Коледа?
Празниците смятам да ги прекарам със семейството ми в Пазарджик. Имаме нужда да се насладим на това време заедно. Спазваме традицията с нечетния брой на ястията, обикновено са 9 или 11. При нас най-възрастният мъж в семейството разчупва питката. Когато меся питката за Бъдни вечер винаги я удрям 100 пъти в масата – баба ми така ме е учила, а докато я меся я наричам – за здраве, за берекет, за късмет и благоденствие. След това я оставям, както се казва в моя край „да отиде на нивата“ или „да отиде при майка си“ и после да се върне – това означава да втаса и чак тогава може да се пече.

Какво ястие задължително присъства на трапезата за Бъдни вечер и Коледа?
На Бъдни вечер е задължително на нашата трапеза да има два вида сарми – лозови и зелеви, гъст боб – много го тачим, и питката. Иначе на Коледа обикновено присъства пилешкото месо, което е от на баба двора, пълнено с ориз, като по някога има и свински пържоли.