Вече сме ви запознавали с фотографа Тина Бояджиева. Поводът тогава беше проектът и със снимки на майки кърмачки от цял свят. Този път мястото, което я е вдъхновило, е далеч по-близо до нас. Бихме казали болезнено близо.
Проектът, който ни привлече вниманието, се нарича "Панелките" (The Panels). Ето какво сподели пред Ladyzone.bg Тина за него:
"Никъде не срещнах нещо близо до реалността, в която израснах и което да може да я съпостави с красивото в модата и силното у жената. Няма по-личен, по-автентичен фон за мен за тези снимки, защото намерих стария си блок и градинката, както и училището, където не бях стъпвала от 30 години."
В галерията ще се потопите в света на невероятните контрасти. Свят който, живеем всеки ден.
Модел: Виктория Димитрова, Ivet Fashion
Грим: Марина Младенова
Стилист: Станимира Стефанова
Асистент: Марин Гайдарски
Историята към проекта:
"Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен, защото политическата система по онова време не приемаше свобода на изразяване, творчество, а пътувания в чужбина просто не бяха позволени. Или по-точно, бяха позволени само за малцина, привилегировани. Повечето хора живееха, учеха и работеха това което им беше отредено спрямо партийния ред, партийната логика и морал. Нямаше Коледа, банани се ядяха веднъж годишно, Кока-кола се намираше само с връзки и всички деца имаха едни и същи играчки, дрехи и Балканчета.
Първите 9 години от живота ми, изкарахме в стая, кухня и баня под наем в панелен блок в Младост 1. Майка ми и баща ми работеха в МЕИ, имахме ЛАДА (аз мечтаех за Запорожец), носех ключ на врата, и баща ми ме хвърляше през оградата на училището на път за работа. Бях отговорно чавдарче, усмихвах се дежурно над снимките в буквар – образи на плешиви чичковци и петолъчки. А когато почина Брежнев, се очакваше от нас, 7-годишните деца, чавдарчета, да сме тъжни и да го оплакваме. Асамблеята на мира беше един от най невероятните изживявания за мен. Това беше и първият ми допир до култури и раси от цял свят, които по-късно щях посещавам и опознавам по време на пътуванията ми из цял свят.
Като всяко дете, независимо от заобикалящата среда, аз израснах с фантазиите за светове и приказки, които ми четяха бабите и дядовците ми. Препрочитах Пипи Дългото Чорапче, Крокодила Гена, Маин Рид и Али Баба. Можех да гледам цветове и списанията "Бурда" на баба ми до без край. Рисувах с пастели по стените на балкона и докато се катерех по катерушките, внимавайки да не си разбия главата в цимента, си представях че карам лодка и обикалям света с нея. Същината на тези най-ранни детски години са може би и това, което ме направи независима, отговорна, издръжлива и любопитна. Когато няколко години по-късно, стената падна и спечелих стипендия, за да уча в Америка, животът ми пое неочаквана посока.
"Панелките" е завръщане към местата в София, където израснах, през призмата на модата и естетиката. Проектът има за цел да покаже контраста между това, което може да се счита за грозно, безнадеждно и примитивно и финеса на зряла и светска жена, изградила се в коренно различна среда, но благодарение точно на тези свои корени. Основното послание е, че човешкият дух не може да бъде ограничен независимо в колко безнадеждна или сива среда е затворен. Човек никога не се отказва от стремежа си за реализация, лично развитие, и любопитство за творчество.
Стилът е вдъхновен от модата на 70-те, 80-те и 90-те години, по моделите от "Бурда". Снимките на Камбаните използват стила на Людмила Живкова, не заради носталгия по соцминалото, а заради ролята й на независима жена, която подкрепяше изкуството, чуждите култури и детското творчество в среда, която отричаше всичко това. Животът ми и професионалното ми развитие са доказателство за това, че невъзможни неща няма. Всички са длъжни да преследват мечтите си и да не забравят детето в себе си".
Текстът е преведен от английски от Дена Попова
