Д-р Сагър Ал Анези от Кувейт е ничий гражданин и никога не е имал документи за самоличност. Избрал е България, за да сбъдне мечтите си - да лекува и да помага на хората. Докторът е и надеждата за село Трилистник за медицинска помощ по всяко време на деня.
Едно момче, което няма своя държава идва в България, за да се почувства човек. Сагър Ал-Анези е роден в Кувейт. Той е част от голяма група от население без гражданство, наречено Бидун. Toй, както и семейство му, никога не са имали документи за самоличност.
"Никакви права – основни човешки права – обучение, здравеопазване, брак. Децата са родени без никакви документи, без акт за раждане… Как да обясниш на едно дете, че държавата му не го вижда като човек? Никой не съм аз…", казва Анези.
Когато е 17-годишен, семейството му купува фалшиви паспорти от трета страна, а собствената му държава ги признава. Така успява да дойде в България, но нито като бежанец, нито като мигрант. Избира страната ни, за да сбъдне мечтата си - да се дипломира като лекар.
"Искам да помагам на хората и това е начинът, който аз съм измислил. Второто нещо беше езикът – аз имам интерес към различни езици и мислех, че това беше една врата към света", казва Анези.
Казва, че е влюбен в българския език. "Както го казваш, така го пишеш и това е… Не знам, прекрасно е", споделя той.
Вече 13 години живее в България, но преди да намери своето място тук, преминава през редица изпитания. Завършва образованието си в Медицинския университет в София и през 2020 г. започва работа като лекар в село Трилистник.
"В първият ми ден отидох направо при кмета. Харесва ми, когато човек ме вижда само като човек, а не откъде идвам, какъв език говоря, каква е религията ми, какъв е цветът на моята кожа... Защото ми личи, че не съм България, но така ме приеха като един от тях от началото", спомня си той.
"Д-р Анези дойде в разгара на пандемията през 2020 г. Нашата лична лекарка излезе в майчинство и точно тогава се нуждаехме от личен лекар, въпреки че само на 10 км от Пловдив, в община Марица, заради ограниченията бяхме останали и без транспорт, и лекар беше необходим", казва Мирчо Петров, кмет на селото.
"Населението ни е около 800 души, от които 1/3 са възрастни хора. Всички знаят, че тези хора не могат да останат без лекар", допълва кметът.
"Запознах се с него, когато го потърсих за жена ми. Тя има високо кръвно. Една нощ не можахме да го свалим с разни подръчни средства", казва жител на селото.
Остава на служба само три месеца, след това е сменен. За труда си получава само 100 лв.
"Разбрах, че собственикът на здравната служба има някаква практика - наема лекари, идват за 2-3 месеца и после ги гони, без да им плаща заплатите... И така продължава – без никаква грижа към тези пациенти. Не може един лекар да идва тук за месец-два и да се запознае с положението на всеки пациент. Това е много важно за един лекар… В началото исках да уча сърдечна хирургия, а сега като виждам положението в нашите села, те просто имат нужда от личен лекар", казва Анези.
"Чувствам България мой дом. Тук живея и не искам да избягам на никъде и даже сега, като търся къде да работя, търся нещо наблизо. Когато намериш дом, живееш там, тук живея - в село Трилистник", казва той.
Д-р Анези вече не желае да бъде гражданин на собствената си държава Кувейт, щом и тя не го иска. Надява се България да го припознае като свой. Сега си търси нова работа.
"Искам да помагам на всеки човек, който има нужда", заявява д-р Анези.
