Въздухът в България е сред най-замърсените в ЕС. Според данни на Европейската агенция за околна среда, ако изчислим смъртните случаи, свързани със замърсяването на въздуха, като процент от 100 000 души, положението на Стария континент е най-зле в България (0,20% от населението). Същевременно СЗО алармира, че 90% от глобалното население живее в райони със замърсяване на въздуха над безопасните норми, като опасните частици се образуват основно от дизеловото гориво и печките на твърдо гориво.
"Не може да се каже, че през лятото въздухът е по-чист, защото в този период силното слънце задейства повече химични реакции и се образува озон в ниските части на атмосферата, който дразни дишането и е токсичен. Озонът е "добър" само, когато е високо в горните слоеве на атмосферата", заявява д-р Александър Симидчиев.
Пулмологът и председател на сдружение "Въздух за здраве", което обръща внимание на здравните последици от замърсяването на въздуха в България, беше гост-лектор на събитието на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, което се проведе в София по повод Световния ден на околната среда, посветен тази година на тема "Замърсяване на въздуха".
Д-р Александър Симидчиев даде специално интервю за LadyZone по време на събитието, по време на което коментира общата заблуда на хората, че въздухът през лятото е по-чист от този през зимата.
Какво влияние оказва замърсяване на въздуха върху човешкия организъм и общественото здраве?
С една дума - голямо, но иначе в детайли той може да влияе както токсично, така и на имунната система, на генетичния материал, може да провокира възпаления. Така че има поне четири механизма, по които замърсяването на въздуха влияе върху нашия организъм. Разбира се, много силно зависи от това какво е замърсяването, колко дълго сме експонирани на него и на какъв вид палитра от замърсители. Защото замърсителят никога не е един, те винаги са комплекс от замърсители. Дори това, което наричаме фини прахови частици (ФПЧ), са смесица от най-различни твърди вещества. Да не говорим отделно за газовете - като озон, въглероден двуокис, серен двуокис… Така че няма един-единствен отговор на този въпрос, но като цяло влиянието на замърсяването е най-същественият фактор, който влияе върху общественото здраве. Най-съществената част от човешката дейност, която влияе върху нас, като в някои отношения това е колкото 8-9 други фактора, взети заедно.
Според СЗО всяка година причинява преждевременно смъртта на над 7 млн. души в света. Какви са основните източници на замърсяване на въздуха в световен мащаб?
Пак зависи, защото през зимата това е горе-долу разпределено в съотношение 60/40 спрямо отоплението с твърди битови горива и транспорта. Докато през лятото основният замърсител на въздуха е транспорта. През зимно време е различна палитрата на замърсителите, заради горенето на въглища и дърва, но през лятото това основно е автомобилният транспорт, който се комбинира с летливите въглеводороди и слънцегреенето, за да оформи т.нар. приземен смог или озон.
Изследване посочва, че витамините от В групата могат напълно да коригират негативните последици от замърсяването на въздуха, което влошава здравословното състояние на все повече хората по света. Това вярно ли е и какви други средства за намаляване на последиците знаете?
Това определено не е вярно или е само частично вярно, защото ако можеше с витамин В да предотвратим последиците от замърсяването на въздуха, щеше да бъде много лесно и то нямаше да бъде проблем. Това, което е доказано като медицински факт, е други групи от витамини, но не искам да пропагандирам фалшивите слухове, че има подобно решение. Единственото решение на замърсяването на въздуха е то да не се случва. Дългосрочното решение на въздушното замърсяване е да не замърсяваме. Всичко останало е като опит да сложим лепенка върху голяма рана, което не се случва - от медицинска гледна точка няма друго решение, освен профилактиката, тоест предпазването от въздушното замърсяване, тъй като то е твърде разнообразно и няма едно решение.
Ако не се вземат своевременни мерки, какви ще бъдат последствията за хората след 20 години?
Последствията от замърсяването биват както непосредствени - например, ако моят внук на една годинка бъде експониран на по-високи нива на озон, ще направи бронхоспазъм и ще стане алергичен. Докато, ако говорим за дългосрочните последици, въздушното замърсяване се свързва с нашата ДНК и променя генетично нашите клетки, с което предполага към развитие на карциноми и на онкологични заболявания. При това ниво на замърсяване човешкото здраве е поставено под риск. Годишно около 6 млн. души в света загиват на базата на въздушно замърсяване и това е най-голямата цифра на нещо, което причинява подобен проблем в общественото здраве - то е по-важно от тютюнопушенето, СПИН, туберколозата и маларията взети заедно.
Има твърдения, че пътуването до работа състарява лицето с 10 години, като най-застрашени са жените, пътуващи с градския транспорт. Същевременно изследване твърди, че въздухът в метрото може да бъде 10 пъти по-мръсен, отколкото над земята. Как да предпазим кожата си от замърсения въздух? И как да се придвижваме най-добре в градове с мръсен въздух?
Не кожата е проблемът. Истинските проблеми от въздушното замърсяване възникват тогава, когато те попаднат вътре в нашия организъм. Над 90% от въздушното замърсяване навлиза в организма навлиза през нашия бял дроб и го уврежда. Това че не го виждаме, не значи, че не е проблем. Напротив, точно това е проблемът - че не го виждаме. През белия дроб замърсителите могат да проникнат в кръвта и да увредят кръвоносните съдове, сърцето, мозъка и всички останали вътрешни органи. Няма орган в човешкото тяло, който да не се уврежда от замърсяването на въздуха. Кожата също се уврежда, но не тя е основния проблем. Жените, които се състаряват с десет години за това, че отиват на работа, трябва да си сменят работата - ако работят от вкъщи, могат да постигнат много повече. А иначе градският транспорт изчиства въздуха, а не го замърсява. Замърсяването основно идва от хора, които се возят индивидуално в колите. Ако една кола е с мощност 120-140 к.с., тя бълва през ауспуха толкова замърсители, колкото в градския транспорт да се возят поне 20-30 души.
Какво е най-важно да правим или не правим в дните, когато замърсяването на въздуха сериозно надвишава допустимите прагове?
Когато знаем със сигурност, че е много високо нивото на замърсяване на въздуха, това което трябва да направим, е да седим вътре с пуснато филтриращо устройство. Ако се налага да излизаме, да носим маска, да гледаме да не извършваме твърде много физически упражнения. Защото повишеното ниво на физическа активност ни кара да дишаме повече и да поемаме по-голяма част от токсичната смес в тялото. Но ако трябва да избираме дали да дишаме мръсен въздух или да спортуваме, по-добре е да спортуваме, макар че е най-добре да няма замърсяване на въздуха.