Венерическите болести, които днес се наричат "полово преносими”, могат да създават неконтролируем страх (венерофобия). Те засягат основно младите хора. Вярно е, че някои от венерическите заболявания причиняват стерилитет, рак на маточната шийка и дори застрашават живота, но за повечето от тях има лечение. Изисква се упоритост и едновременно лечение на сексуалната двойка.
Венерофобията е невротично състояние, когато човек е убеден, че е носител или е заразен с полово предавана инфекция, която реално не съществува.
Невротичният страх от венерически болести може да е в резултат на:
- Прекарана полово преносима инфекция, въпреки пълното й излекуване.
-Осъществен полов контакт с непознат партньор без презерватив.
-Неправилно разбрана или интерпретирана информация за полово предаваните болести.
Венерофобите постоянно търсят симптоми на инфекцията. Същото правят и с партньорите си, което неминуемо изнервя взаимоотношенията им и често двойките се разделят.
Страхът, че нещо се случва с половите им органи,
води до главоболие, безсъние, раздразнителност, недоверие на резултатите от клиничната лаборатория, дори са готови да се съмняват в компетентността на лекаря.
"Опасното в случая е, че под влияние на патологичния си страх често пъти венерофобът пристъпва към самолечение, което освен, че не може да го успокои (поради реална липса на заболяване) причинява редица неприятни последствия за организма”, пише акушер-гинекологът д-р Борислав Кирчев в монографията си "Любов без риск”.
Откровен разговор с интимния партньор
по деликатната тема: "Дали и колко пъти е боледувал от полово преносими заболявания”, трябва да се считат за истинско доверие между двамата партньори без догадки и натрапчиви мисли.
В леките случаи на венерофобия разговорът с лекар дермато-венеролог или акушер-гинеколог е достатъчен да се успокои болния, но при сериозните форми, които се превръщат в мания, единствено може да помогне психотерапевтично лечение.
При случайна полова връзка, контактът априори не е безопасен.
Както за поставяне на диагноза на полово предавана инфекция, така също и за доказване липсата на заболяване, се провеждат изследвания, които са извършват с методите на клиничната микробиология и имунология. Изследват се проби от влагалищен и уретрален секрет, урина, кръв.
Човек няма от какво да се страхува,
когато спазва строга личния хигиена;
използва презерватив при всеки полови контакт;
въздържа се от нов партньор, за когото не знае почти нищо, и от честа смяна на половите партньори.
