Максим (16) и Стефан (47) Иванови са двама българи, баща и син, които плават през Атлантическия океан от 14 юни 2020 г. Тръгват от Португалия към Бразилия с лодка, която са построили в гаража си. Пътуването им е с цел стимулиране на дискусии относно донорството на органи.

НАЧАЛО

Двамата отплават от Португалия по изгрев слънце на 14.06.2020. Експецидията им е наречена Neverest Ocean Row. За ориентацията им помагат навигаторите Ралф Туйн и Валери Петров.

Снимка: facebook.com/pg/NeverestOceanRow

МРАК И ВЪЛНИ

За ден трети от плаването си двамата споделят:

"Снощи беше пълен мрак и океанът беше малко развълнуван - буквално не можеше да се види нищо друго, освен осветената палуба на лодката. Трябваше да се гребе по инструменти и по усещането за това, по какъв начин лодката е наклонена. Така, един от гребците загуби изядената топла вечеря, но изглежда, че морската болест не е тежка, тъй като на следващата сутрин той отново започна да яде, да гребе и да е в обичайното си добро настроение!"

Лодката се движи с гребане, което се случва и през деня, и през нощта. През първото им нощно гребане Макс е изхвърлен от седалката си на палубата от една голяма вълна. Причината е, че от силния вятър и вълни ключът на едно от греблата се изкривява. Бързо сменят частта с нова и продължават. Разбира се, при неподходящо време, двамата се прибират в каютата.

ПИРАТИ И АКУЛИ

Но времето не е единствената опасност в океана. Може би звучи като част от приключенска книга, но пиратите също са потенциална заплаха. Двамата имат такава среща в тъмното на нощта.

"Марокански пирати? Снощи, когато бяхме на около 70 nm от брега на Мароко, два кораба започнаха да ни приближават - един от север и един от юг. Когато стигнаха до приблизително 10 nm от нас, те едновременно изключиха AISES (системата, която показва точното местоположение на кораб до близките кораби, за да избегнат сблъсъци), които дотогава подозрително показват само техните ММСИ номера, но не и имената им. Затова изключихме нашата АИС, както и всички светлини на борда и изчезнахме в нощта. Това беше тривиално гребане практически на сляпо при 20+ възела за 5 часа, но го направихме безопасно до сутринта!"

По време на плаването си срещат и акули. Двамата са обещали на треньорската си по гребане Виктория Димитрова, ако срещнат акула, да я кръстят на нея. Така и правят с първата, която забелязват. Според напътствията на техния навигатор Ралф Тюин, прекосил с гребане океани 9 пъти, акулите рядко нападат океански гребни лодки.

ХРАНАТА

Лодката на двамата българи е заредена с пакетите с лиофилизирана храна. Тя е достатъчно питателна и заема малко място. Понякога Максим и Стефан ловят и риба. Друг път рибата сама идва при тях.

Снимка: facebook.com/pg/NeverestOceanRow

"Явно не винаги са необходими такъми, за да хванеш риба. Тази нощ 5 летящи риби скочиха самички в NEVEREST. Можехме да си направим чудесна рибена чорба, но след снощния сашими банкет направен от златния дорадо, който хванахме вчера, решихме да върнем летящите риби в океана и днес да си хапнем от сготвените лиофилизирани храни на Expedition Foods. Между другото, тези летящи рибки бяха около 15-20 сантиметрови торпеда, които се самоизстрелваха високо над водата в произволни посоки и понякога се блъскаха силно в нас, докато си гребем."

За 31 дни двамата минават 3000 км. Това означава, че средно на ден плават по 97 км.

 

 

Какъв е точният маршрут на двамата и как се движат може да се следи ТУК.