Здравейте,

Преди седмица изгубих баща си. Предполагам, че и други в моето положение се чустват така, но мъката ме налегна след погребението. Сутрин и изобщо, когато остана сама, започвам да плача. Нощем сънувам някакви неприятни сънища, появиха ми се херпеси. Появи се и кокоши трън и едва кретам, което пак ми напомня за баща ми, защото и той беше така преди години. Съзнавам, че това е зле за мен, не ми се ще да се оплаквам на всеки. Разчитах на една приятелка, но тя ме избягва, май не приема "да поплача на рамото и". Преди две години същата беше в трудно положение и аз бях вярна и състрадателна. А сега - все едно, че не ме познава!
Друго....вземам лекарства за високо кръвно и валериан, за успокоение уж.
С какво друго мога да си помогна?


Здравейте,

Ще започна с въпроса, който се съдържа в края на писмото ви – „с какво можете де си помогнете?” Вие вече сте предприела главните стъпки за справяне с негативните мисли и чувства, които изпитвате – вместо да се затворите в тъгата си, търсите някакви жокери, за да преодолеете отрицателните си емоции, което е повече от добре. Писмото ви до нас е доказателство за това.

След всяко травматично събитие в живота на човек – болест, смърт на близък, загуба на работа, насилие и т.н., има известен период, който е необходим за приемане и преработка на случилото се, през който е напълно нормално да се чувствате зле. В зависимост от конкретното събитие и характеровите особености на дадена личност, този период трае различно – от няколко седмици до няколко месеца.

Това време е нужно, за да съумее човек да приеме реалността – такава, каквато е, и да се адаптира към новата конфигурация от хора около себе си. От това, което споделяте става ясно, че страданието, предизвикано от загубата на баща ви се проявява не само на душевно, но и на телесно ниво. Това също не е необичайно и се нарича соматизиране на посттравматичния стрес – т.е. тялото ви дава сигнали, че душата ви я боли от случилото се.

Хубавото е, че сте реагирала своевременно на подобно травматично събитие и имате волята да заявите „страдам!” – чрез сутрешните сълзи, чрез неприятните сънища, чрез симптомите на тялото си, чрез опита да поплачете на рамото на приятелка, чрез писмото си до нас... По-лошият вариант би бил да „затлачите” болката в себе си и да се опитате да потиснете  стреса, превръщайки го в бомба със закъснител.
Надявам се, че вече и сама осъзнавате, колко много неща правите, за да преодолеете кризата. Също така, че не е възможно мислите, чувствата и емоциите, които ви карат да се чувствате зле да изчезнат с магическа пръчка – те са ви нужни, част са от собствената ви история. И също така са временни... По правило.
Впрочем в православното християнство се казва, че не ни е дадено твърде много да скърбим за починалите си близки, защото много други неща ни чакат. Но тези хора – присъствали в живота ни по един или друг начин, неминуемо ни оставят (независимо дали го осъзнаваме или не) някакви „козове”, които са ни от полза, когато се срещаме с въпросните „неща”.

И понеже за всеки човек на първо място е той самият, ще ви помоля да се фокусираме върху това как оттук насетне, малко по малко, да усетите „развиделяване” във вас и около вас. Твърдите, че сте се опитала да се опрете на нечие приятелско рамо, но сте срещнала отбягване. Споделяте още: „сутрин и изобщо, когато остана сама...” Хайде да продължим това изречение – „когато остана сама...със себе си”. Т.е. не сте сама.

Пробвайте всеки ден да правите за себе си по нещо положително. Нещо, което сте очаквала от баща си, от въпросната своя приятелка, от мен в настоящия отговор, дори от валериана...Това ще ви подскаже каква власт имате над собственото си емоционално състояние,  и ще ви напомни, че здравото ядро на човешката личност е създадено, за да оцелява и да се стреми да му е добре.

Димитър Цветков е завършил психология в СУ "Св. Климент Охридски". Има личен опит в различни психодинамични направления и оказване на психологическа подкрепа в кризисни ситуации. В момента е психолог в "Кризисен център за деца, пострадали от насилие" към Столичната община.

Можете да му пишете на нашия имейл адрес [email protected], като адресирате писмата си "До психолога на LadyZone".