Година след като направо световната си премиера, за първи път на български излиза най-новата книга на Лиз Бурбо „Как да останем млади и енергични“. В поредното си успешно заглавие известната авторка разкрива тайната за забавянето на стареенето и споделя практически съвети по темата от дългогодишната си практика.
Лиз Бурбо е автор на 26 книги, които са продадени в близо 5 млн. екземпляра. От откриването на нейната школа през 1982 г. учението ѝ е помогнало на огромен брой хора да направят конкретни промени във всекидневието си и да подобрят живота си. СЛУШАЙ СВОЕТО ТЯЛО – най-голямото училище по личностно развитие в Канада – вече има свои работни ателиета в повече от 20 страни.
По време на стотиците обучения и семинари, които провежда по света, Бурбо често получава въпроса какво прави, за да изглежда толкова млада, и как така не губи неизчерпаемата си енергия с възрастта. Ето защо тя решава да разкрие своите тайни за здраве, душевно спокойствие и дълголетие, които са приложими за хора на всяка възраст.
Като показва как да зареждаме с енергия не само тялото, но и ума и душата си, Лиз Бурбо оборва широко разпространените представи за остаряването и доказва, че с осъзнаване и вътрешна работа всяка следваща година от живота ни може да бъде изпълнена с повече радост и смисъл.
„Как да останем млади и енергични“ е предназначена за широк кръг от читатели независимо от възрастта и пола. Книгата предлага ясни и прости методи и дава отговори на десетки въпроси: Как да забавим стареенето на физическо, емоционално и ментално ниво? Как да възстановим изгубената си енергия? Как да съхраним и увеличим естествената си енергия? Как да се вслушваме в нуждите си? Как да изпитваме по-малко стрес и емоции, които са основни причини за загубата на енергия и преждевременното стареене?
Всекидневното прилагане на тези конкретни действия на практика ще ни позволи да останем в добра физическа форма и да запазим духовна хармония с нещата, които ни заобикалят.
Прочетете откъс от "Как да останем млади и енергични?" от Лиз Бурбо, която излиза от издателство "Ентусиаст".
Първа глава
Какво е старостта?
Вкой момент физическото тяло започва да остарява? Според речника "Ларус" да остаряваш означава "да напредваш във възрастта, да отиваш към един следващ
етап от своя живот". Избрах да използвам израза "напредване на възрастта"3 в заглавието на моята книга, тъй като повечето хора са съгласни с широковъзприетата представа, че с напредването на възрастта човек остарява и става по-ограничен. Крайно време е да създадем друга мисъл форма, която да ни запази млади дори с напредването на възрастта.
Да сме млади означава да имаме енергията и физическата възможност да правим това, което искаме в живота, и то с ентусиазъм. Това не значи да запазим тялото си младо. Не означава, че трябва да се обличаме като тийнейджъри и да проявяваме незрялост – последното прилича повече на синдрома на Питър Пан4.
Има и хора, които си мислят, че само защото прибягват до прием на различни добавки и използват средства, с помощта на които да изглеждат по-млади, като естетичната хирургия например, значи действително са по-млади. Истината е, че младостта идва отвътре, а не отвън.
Хората на възраст над 50 години, на които аз помагам, изпитват затруднения, които им пречат да се справят с обичайните си дейности, например да се качват и слизат по стълбите бързо. Използвайки декодирането от Слушай своето тяло, те осъзнават, че са възприели вярването на своите родители, което повелява, че щом стане на 50 години, човек остарява и трябва да забави темпото.
Множеството научни изследвания достигат до различни изводи по въпроса в кой момент тялото започва да остарява. Някои казват, че процесът започва на 26 години, а в други – че е някъде между 26 и 42 години. Има и теория, според която нашият живот и нашето тяло се променят на всеки седем години и физическото тяло започва да губи жизнеността си след седмия седемгодишен период, тоест на около 50-годишна възраст. Казват също, че различните части на тялото, както и петте сетива, не остаряват с еднаква скорост. Има хора, чието тяло например е като на 60-годишен човек, а всъщност са на 35; има и такива с тяло на 45-годишни, които са на 60.
Рядко се говори и за остаряването на другите две тела, а именно емоционалното и менталното. Според мен те са много по-важни от физическото тяло, тъй като то е само тяхно отражение, а те са много по-фини.
Въпреки че науката обикновено не взема предвид здравето на емоционалното и менталното тяло, аз с радост установявам, че все повече учени и лекари допускат, че поведението на човека оказва голямо влияние върху остаряването на неговото физическо тяло. Ето защо е толкова важно тази връзка да се осъзнае час по-скоро от повече хора: така няма да остаряваме толкова много с напредването на възрастта.
Все повече млади хора между 20 и 30 години следват някакво духовно учение и това им помага да останат млади. Когато аз бях на тези години, понятието "позитивно мислене" не съществуваше, а сега по темата за връзката между тялото и душата вече има безброй книги, както и куп курсове за личностно развитие – и това е навсякъде по света.
Имала съм какви ли не преживявания в най-ранното си детство, но едва когато започнах да се самонаблюдавам, разбрах тяхното значение. Връщайки се към неприятните ситуации от миналото, осъзнах, че не искам те да се повторят. Тези преживявания ми позволиха да разбера какво не искам повече да ми се случва и така да се насоча към това, което искам.
Живях в неосъзнатост до 40-годишна възраст. Преминах през брак и развод, родих три деца, имах кратка кариера като съдебен секретар и дълга кариера в сферата на продажбите. Живеех малко като на автопилот и се носех между събитията.
Когато работех в сферата на продажбите, открих силата на положителното мислене. Стараех се да мисля позитивно възможно най-често. После с течение на времето си дадох сметка, че само да бъда позитивна и да си повтарям красиви утвърждения не ми помага особено в дългосрочен план. Това ми даваше само временно отлагане на решаването на проблемите. Те не изчезваха. Не осъзнавах, че ако не променя нещо в своето поведение и отношение, нищо в живота ми няма да се промени трайно.
Духовното ми развитие доби силен тласък напред, когато започнах да търся причината за моите любовни, семейни, финансови и здравословни грижи. Оттогава насам, след като научих понятието "отговорност", използвам винаги един и същ начин, за да намеря отговорите. Задавам си следния въпрос: "Какво в мен привлича този тип ситуации или хора, причиняващи ми трудности?"
Достигнах до решението, че ще позволя на любовта, интелигентността и отговорността да ръководят живота ми. Беше ми омръзнало да живея с чувство на вина и страх – най-вече страх, че не съм съвършена. Вярвах, че трябва да съм такава, за да бъда обичана. Проблемът е, че аз търсех това съвършенство по-скоро на ниво ПРАВЯ, а не на ниво СЪМ. Когато разбрах, че ние винаги сме съвършени и че правим каквото можем във всеки един момент, аз се освободих от страха. Силата да избираш е неоценим подарък за всеки от нас.
Един ден гледах изключително интересен репортаж за Рита Леви Монталчини – много известен италиански невролог, починала на 103 години. Като голям авангардист тя бе влязла в училището по медицина през 1930 година на 21-годишна възраст. През 1986 г. получила Нобелова награда за изследванията върху факторите за растеж на нервните клетки на тялото. Това, което ме впечатли у нея, бе, че постоянно повтаряше: "Тялото да прави каквото си иска, аз съм моето съзнание."
Според тази жена клетките на мозъка не остаряват. Те се обновяват. Тя казва също, че ние имаме голяма невронна пластичност и че няма разлика между мъжкия и женския мозък на ниво когнитивни функции, но има разлика на ниво емоционални функции. Тя смята, че е важно да се стимулира и активира менталното чрез желанията, а това става най-вече като си любознателен, ангажиран с нещо и запален по нещо. Всичко това ми подейства много вдъхновяващо, що се отнася до способността на нашето тяло да остава младо.
Забелязал ли си, че възприятието за старостта се променя постоянно? Когато бях на 17 години, работех за един адвокат, който ми отправяше сексуални намеци. Казах му съвсем спокойно, че не мога да повярвам как човек на неговата възраст смее да се държи така с младо момиче. За мен той беше възрастен. А всъщност беше само на 35 години, женен, с две малки деца. Човекът беше толкова изненадан от реакцията ми, че поведението му никога повече не се повтори.
Споделям това, за да покажа как на онези години смятах, че 35-годишен мъж е стар. Колкото повече пораствах, толкова повече се променяше възприятието ми. В един момент вече смятах, че стар е човек на 50 години. Когато станах на 40, хората на 70 ми се струваха стари. Днес нямам конкретно убеждение по въпроса. Всичко това показва колко много ограничаваме ума си, и то в най-различни области. Веднъж един столетник ми каза, че да си възрастен означава да си млад по-дълго време от останалите. Той бе разбрал значението на това да се чувстваш млад.
В момента, в който пиша тази книга, съм на 78 години. Сега знам, че фактът, че съм била активна през целия си живот и че продължавам да бъда активна и сега, е една от причините да се чувствам и да изглеждам млада. Винаги съм следвала съветите на доктор Монталчини, тоест да бъда любознателна, запалена и ангажирана. Правя го, като уча непрекъснато нови неща. Днес имам още няколко обекта на интерес освен работата ми в организацията Слушай своето тяло.
От около десетина години всеки път, когато срещам човек (без значение мъж или жена), когото не съм виждала от доста време, той ме пита как така се подмладявам. Този въпрос винаги ме изненадва. Очаквам по-скоро да ми кажат, че изглеждам по-млада за възрастта си, че не остарявам. По време на последното ми пътуване в Русия преди няколко месеца една млада дама, която не бях виждала от пет години, също ми каза, че съм се подмладила. В този момент си зададох сериозно въпроса защо хората мислят, че съм се подмладила? Какво виждаха в мен?
Честно казано, не се подмладявам. Напротив, убедена съм, че остарявам, но по-бавно от повечето хора. Виждам го, когато се оглеждам в огледалото. Също така осъзнавам напълно, че физическото ми тяло става все по-сковано с всяка изминала година.
Откакто реших да напиша тази книга, започнах да забелязвам повече промените в себе си. Наблюдавах също така близките ми, приятелите, както и познати, които са на моята възраст или по-млади от мен. След сериозно размишление достигнах до заключението, че това, което хората виждат, е моето енергийно тяло, а то е винаги младо и в много добра форма. Всъщност всяка сутрин аз се събуждам изпълнена с енергия. Правя физически упражнения с удоволствие и след това съм готова да се впусна в един продуктивен ден. Преди много време научих, че само ние сме отговорни за това да движим енергията в себе си, за да не намалява тя никога. В тази книга ще ти разкрия как успявам да я запазя.
Енергийните източници около нас са много. Енергията на нашето тяло може да се сравни със слънчевата енергия: тя винаги присъства и е устойчива. Има също и т.нар. телурична енергия, която идва от центъра на земята. Обединяването на двете енергии внася живот на земята. Когато се посее зрънце, то пониква благодарение на енергията на земята в комбинация с тази на слънцето.
Трудно е да разбереш с ума си живота, който започва от сливането на тези два вида енергия. Но това лесно може да се схване, ако използваш въображението си. Двете енергии са необходими на трите тела, изграждащи нашата материална обвивка, тоест нашето физическо, емоционално и ментално тяло. Тези тела пък са свързани от седемте чакри, които подробно съм описала в първата си книга5.
Темата за енергията вълнува хората от много време насам. Още индианците са ѝ отдавали внимание, макар да не са използвали същите думи като нас, за да я назоват. Китайците пък говорят за меридиани, енергийни центрове и канали. Не е изненадващо, че енергията продължава да събужда интерес у човека. В крайна сметка енергията, това е животът! Енергията е неутрална, тоест не е нито добра, нито лоша. Тя зависи от намерението на човека или предмета, който я отдава. Например телевизията, радиото и интернет са канали, които могат да увеличават или да намаляват нашата енергия според това, което разпространяват. Огънят, вятърът и водата също са енергии, които могат да бъдат съзидателни или разрушителни. Така е и с нашата собствена енергия.
Друг интересен факт е, че измежду седемте енергийни центрове на тялото сърдечният център е точно в средата му. Енергията кара сърцето ни да бие, за да ни държи живи. От метафизична гледна точка, ако искаме нашата енергия да циркулира хармонично от горе надолу и от долу нагоре, тази област трябва да бъде отворена. За да стане това обаче, е необходимо наистина да обичаме себе си – така и тялото, и животът ни ще бъдат в хармония.
Когато човек не е във физическо, емоционално или ментално неравновесие, той губи контрол. Сякаш си върху платформа, която бързо се завърта. Когато си в центъра ѝ, всичко е наред, но веднага щом се отклониш от него, нищо вече не е както трябва. Поведението ти във всяка област от живота е ключът към осигуряването на добра циркулация на енергията в твоето тяло. Това поддържа живота ти в равновесие, което от своя страна поддържа и тебе млад. Блокирането на енергията, т.е. отклоняването от центъра, е основната причина за преждевременното остаряване. Първопричината за това блокиране е липсата на любов към себе си.
Тази книга ще ти помогне да запазиш равновесието в живота си и да останеш жизнен с напредването на възрастта. Ще разбереш как да изживееш оставащите ти години в радост, а не в стрес. Силно ти препоръчвам да прочетеш първата ми книга – Слушай своето тяло – твоя най-голям приятел на земята, както и книгите за раните – Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си и Лечението на петте рани, за да разбереш по-лесно това, за което се говори тук.
___
3 Оригиналното заглавие на книгата е "Как с напредването на възрастта да запазим енергията си". За изданието на издателство "Ентусиаст" то е променено с изричното съгласие на Лиз Бурбо – бел. изд.
4 Наблюдава се при мъже на възраст между 14 и 50 години и се проявява като страх от порастване, избягване на отговорност и детински прояви – бел. ред.
5 Бурбо, Лиз. Слушай своето тяло – твоя най-голям приятел на земята. Прев. Гергана Соколова. София: Ентусиаст, 2019 г. – бел. ред.
