ПЪРВА ГЛАВА 

Преглед на петте рани 

За начало бих искала да ти припомня, че ние идваме на този свят с рани, които трябва да се научим да приемаме. Те са се развивали в продължение на много прераждания. Някои са по-болезнени от други – това зависи от плана на живота ни. Страданието има различна сила при всеки и повечето от нас не знаят откъде идва то, нито какво да направят, за да не го изпитват. Всичко, което знаем, е, че много хора и ситуации ни карат да реагираме автоматично и съответно да страдаме. Ето защо е толкова интересно да открием източника на нашите страдания. 

Защо се наричат рани на душата? Защото душата е изтощена, когато се отдалечава от своя план за живота и не може да го следва. Точно това се случва, когато оставяме егото да ръководи живота ни. Душата страда, тъй като целта на нейните прераждания е да живее в истинска любов и приемане, за да успее да изживее своята божественост. 

Нашата душа страда по различен начин според активираните рани. Най-тъжното е, че оставяме егото да ни убеди, че то ни помага да страдаме по-малко, а всъщност е точно обратното. 

Невъзможно е егото да почувства страданията на душата. То живее само за себе си, а основната му цел е да има право. 

Егото не ни позволява да изпитаме страданието, което създава дадена рана, като ни подтиква да слагаме маска всеки път когато раната е активирана. То искрено вярва, че ни защитава и не осъзнава, че по този начин ние само поддържаме и подхранваме своите рани. Колкото повече се поддържа една рана, толкова повече боли. Колкото по-бързо и по-силно реагираме, толкова по-дълго продължава реакцията. 

Защо има толкова много самоубийства? Защо има милиони хора, които стават зависими от цигарите, захарта, хазарта, алкохола, лекарствата, дрогата, само и само да стоят упоени и да не осъзнаят истинския си проблем? Защо все повече хора страдат от сериозни заболявания въпреки напредъка на науката? Защо се случват толкова много раздели и разводи? Защото хората не искат да изпитат болката на собствената си душа. 

Уви, отричането на тази болка само я прави по-силна. Можеш да сравниш това с дълбока физическа рана, която стои отворена и се инфектира постепенно. Дори да се опитваш да я покриеш, за да не я виждаш, инфекцията си стои, раната ти причинява все повече болка и така до деня, в който достигнеш прага си на поносимост към болката. Имаш два избора: да умреш или да предприемеш действия, за да я излекуваш. Ето докъде стигна човешката раса! Крайно време е да осъзнаем неотложността на проблема, за да успеем да изживеем живота, към който всички се стремим... Живот, изпълнен с щастие, а не с болка. 

След толкова години наблюдения и изслушване на множество истории за проблеми – лични и професионални, си давам сметка как ние привличаме някои поведения и нагласи от страна на другите в зависимост от нашите рани. Разбрах, че ние страдаме от поне четири от петте рани. Всички страдаме от отхвърляне, изоставяне, предателство и несправедливост. Само раната от унижение, изглежда, не е толкова често срещана. 

Повечето хора приемат, че имат поне две от четирите рани, които са по-очевидни и по-болезнени. С течение на времето можем да установим, че някои рани отслабват, а други се засилват. 

Аз произхождам от многодетно семейство. Родителите ми са направили всичко възможно, за да подсигурят единайсетте си деца, като са работили много. Те обаче не са били до нас и не са ни обръщали внимание така, както сме имали нужда. Нямаха време да ни правят комплименти или да ни изслушват. Ето защо някои от нас са се почувствали отхвърлени, други – изоставени или предадени, а трети са страдали от несправедливост. Някои са страдали и от унижение. Сега вече знам, че не това, което са били или са правили нашите родители, е причинявало страданията ни. НАШЕТО лично възприятие за тяхното поведение стои в основата на страданието. 

Страданието винаги идва от нашето възприятие или интерпретация на фактите, а не от характера или действията на другия. 

В предишната книга за раните обяснявам, че зад предателството се крие изоставяне, а зад несправедливостта – отхвърляне, като степента на изживяването е различна. Препоръчвам ти да си спомниш това, когато усетиш несправедливост или предателство. Докато търсиш от какво се страхуваш в дадена ситуация, която те наранява, ти ще откриеш, че страховете да не бъдеш отхвърлен или изоставен предизвикват повече страдание и страх. 

Сега съм убедена в това, тъй като двете големи и видими рани в моето тяло винаги са били предателството и несправедливостта. Дълго време смятах, че не съм преживявала изоставяне и отхвърляне или може би съм ги преживявала в съвсем малка степен. Едва през последните десет години започнах да приемам, че страхът ми да не бъда отхвърлена и изоставена е много по-силен от страха да не бъда предадена или да не стана жертва на несправедливост. 

Освен това ти напомням, че страхът да отхвърлиш, изоставиш, предадеш другите или да си несправедлив към тях е също толкова голям, колкото и страхът от това, което те биха могли да ти причинят. Ще си дадеш сметка също, че ти самият нараняваш себе си в същата степен. Ти се отхвърляш, изоставяш, унижаваш, предаваш и си несправедлив към себе си в същата степен, в която преживяваш това с другите и съответно страдаш от това. В програмата Слушай своето тяло ние наричаме тази голяма истина Триъгълника на живота. 

Триъгълникът на живота илюстрира факта, че другите се отнасят към теб така, както ти се отнасяш към тях и към самия себе си. Степента на страдание, страховете и емоциите са едни и същи. 

Ето обобщение на характеристиките на всяка рана и съответната ù маска. Спомни си, че започваме да носим маска, след като дадена рана е активирана – от нас самите или от друг човек. Целта на маската е да се защитим. 

Егото ни играе номера, като ни кара да вярваме, че нямаме рана. То смята, че като я отрича, ни помага да изпитваме по-малко болка. Правим всичко възможно, за да игнорираме раната и да не я усещаме. Освен това смятаме, че като сложим маската, другите няма да видят или да се досетят за нашата рана. 

Характеристиките на всяка маска се различават малко от тези, описани в първата ми книга, тъй като съм ги обогатила на базата на новите ми проучвания.