Аз съм майка на две деца-едното на 3.5 г и другото на 6 месеца (момичета). Голямата ми дъщеря е много опърничава, когато й се каже нещо, винаги прави обратното или често се прави че не чува какво и се говори и си прави каквото е намислила. Щом не е на нейната, винаги реве, докато на нас ни омръзне и не й угодим. Не знам докога ще продължават така нещата. Няма диалог - щом й се направи забележка, тя се намусва, прави физиономия и я избива на агресия. Случвало се е да хвърля предмети и да ни обижда.

Когато реве, понеже не е доволна, може да реве по 1 час без прекъсване. Ние не знаем какво да правим с нея. Дайте ни съвет как да постъпваме, каква стратегия да изберем и как да преодолеем този проблем. Тя е едва на 3 г. и половина, а после как ще се справяме  с нея?

Благодаря ви предварително.
Очаквам с нетърпение вашия отговор!
Благодаря!

 

Здравейте,
Във въпроса ви се долавят три аспекта на затрудненията, които срещате с детето.

Първият касае възрастовия период, през който то преминава. Именно, защото дъщеричката ви е на 3,5 години подобно повединие не е неочаквано. И веднага бързам да ви успокоя, че то съвсем не е залог, че тя ще продължава да демонстрира опърничав нрав и вбъдеще.

Възрастта, в която детето се намира е специфична и отбелязва един съществен преход в развитието му. В психологията той се нарича „стадий на персонализъм”. Това е времето, в което малкото човече започва да усеща първите признаци на самостоятелност и увереност, че вече не е онова безпомощно, тотално зависимо от възрастните създание, а има собствен образ и желание. Така възниква Аз-а. За да го утвърди хлапето започва да демонстрира стремеж към самостоятелност, който се изразява най-вече в негативно-опозиционно поведение спрямо родителите, с което да покаже, че го има.

Също така това е и времето на имитацията – детето усилено подражава на по-възрастните. И тук е една от вашите възможности – „отигравайте” пред малката, със съпруга ви например, онези модели на поведение, към които бихте искали тя да се придържа. Ако например откаже да изпълни нещо, помолете съпруга си да извърши някаква сходна дейност, като после го похвалите. И именно, защото това е времето на детския негативизъм и отрицание, е важно родителите да поставят граници. Сега е моментът, в който малкото човече трябва да се срещне с един от главните житейски уроци - а именно, че най-нормалното нещо на този свят е да има неща, които са забранени и неща, които трябва да бъдат направени. Че е съвсем обичайно да чуваме нечие „не” и да бъдем отхвърляни ако не се съобразяваме с поставените граници, както и да ни похвалят и поощрят, когато правим нещата, които са желателни.

Никой не казва че ще е лесно – почти сигурно е, че малката госпожица ще се опитва да изпробва тези граници – с плач, отрицание, опити да събуди съжаление, да ви умили с детинско съблазняване и всякакви други стратегии. Ще е нужно да устоите на нейното недоволство. Така в едно семейство се установява онова, което на професионален език наричаме „родителски закон”.

И още – характерно за този етап от развитието на детето е срещата с езика. То започва да осъзнава, че думичките са ключът към това да получи желаното, но все още не е усвоило езика в такава степен, в каквато вижда, че възрастните боравят с него. Речта не му достига за да означи желанието си, за да изрази онова, което се случва с тялото, с мислите и емоциите му. Срещайки се с недостига на езика, то прибягва до познатите му бебешки способи, с които да покаже актуалното си състояние – рев, цупене, отказ да говори.
От значение за този период е да поощрявате уменията за словесно общуване у дъщеричката ви. Ако например тя плаче или се муси за нещо я помолете с думи да ви обясни от какво точно недоволства и от какво има нужда. В случай, че продължи по същия начин и вие не отстъпвайте – правете се, че не забелязвате. Но ако положи усилия на своя оскъден детски език да ви опише желанието си може и да направите компромис и да удовлетворите това, което иска. Така тя посепенно ще приеме езика, като главния способ да изразим света в нас и около нас. Колкото повече започва да общува с думи, толкова по-лесно ще ви е да се разбирате с нея, а и на нея ще е по-лесно да разбере защо дадено нещо е забранено, а друго наложително.
В тази възраст също така децата започват да придобиват реална представа за тялото си, за това какво е да си момиче и какво е да си момче. Липсата на отговори и лутането в тези въпроси, също меже да предизвиква „бунтарски” прояви и демонстриране на съпротиви. Разговаряйте с малката на тези теми – как пораства момичето, как пораства момчето...

Вторият аспект касае присъствието на по-малката ви дъщеря. Възможно е опозиционните прояви на по-голямата да са усилени от надигаща се детска ревност. Има известен период, през който по-малкото братче или сестриче не се възприемат от по-голямото дете като обичан член на семейството, а като малък натрапник, който се опитва да заеме мястото му в скута на мама и тате. Това също е преходно и другото дете постепенно ще започне да сатава значимо за кака си. Тук също думите са ви нужни – разговаряйте често с дъщеря си какво е да имаш сестра или брат. Дори понякога я карайте да поема някаква отговорност за по-малката си сестричка, да ви помага в грижите за нея.

Третият съществен момент се отнася до вашия собствен емоционален свят и онова, което наричаме „вътрешно дете”. В емоционален план ние хората не порастваме особено. Гневът и радостта на едно тригодишно дете са същите, както и при големите. Всеки носи детето в себе си и то е най-вещият навигатор как да процедираме със собствените си деца. В стремежа си да бъдете добър родител на двете си дъщери, може би сте позабравила за онова хлапе вътре във вас. И сега то напомня за съществуването си, чрез проявите на по-голямата ви дъщеря. Малките създания са изключително сензитивни и ако вие пренебрегвате собствените си емоционални нужди, чрез реакциите си те могат да ви подскажат да се допитате до детето у себе си. Впрочем...Каква бяхте като дете?