Преди да се опитам да отговоря на въпроса, поставен в заглавието, е необходимо да се дадат някои дефиниции.

Симптомът е болестен признак, проявление на физическо или психическо заболяване, или нарушение на жизнеспособността на организма.

Синдром, от друга страна, е сбор от симптоми, които се дължат на една и съща причина и които се наблюдават едновременно или последователно.

Болест е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него, в отделни органи и системи.

Поликистозната болест на яйчниците (ПКБЯ) е диагноза, която се поставя на немалко жени. Това е състояние, изразяващо се в настъпили изменения на яйчника, които могат да бъдат:

- анатомични – наличие на множество подкорово разположени фоликули;
- функционални – липса на овулация;
- андрогенизация (акне, повишено окосмяване, косопад, себорея) без дефеминизация (процес на развитие, при който феминизацията е потисната или намалена);
- oбменни нарушения.

Всъщност при 30% от жените се наблюдава форма на поликистозни яйчници, но едва при 5-10% от тях се поставя диагнозата ПКБЯ. При останалите след определен период от време яйчниците възвръщат нормалното си състояние. Това е така, тъй като това са единствените човешки органи, които се променят циклично, тоест в различните дни на един и същ менструален цикъл. Факт е, че множество подкорово разположени фоликули могат да бъдат наблюдавани в късната фоликуларна фаза на менструалния цикъл при здрава жена и това само е белег за определен период от яйчниковата активност. Ако тези множество подкорово разположени фоликули персистират по време на целия цикъл, те могат да се приемат за симптом на един ановулаторен цикъл, каквито често наблюдаваме инцидентно и при здрави жени.

Етиология

Етиологията на това състояние е неизяснена, но съществуват различни предположения за причините за възникването му:
- генетично предразположение;
- вродени ензимни дефекти;
- нарушение на въглехидратната обмяна;
- нарушена регулация на хипоталамо – хипофизарно – яйчниковата (ХХЯ) ос;
- възпалителни процеси в хипоталамуса;
- комбинация от тези и/или др. фактори.

Лечение

Няколко са основните елементи в лечението на ПКБЯ, като първият от тях е промяната в начина на живот, която преди всичко включва редуциране на телесното тегло. Лечението включва още прием на „Метформин”, антиестрогени, механично въздействие върху яйчниците. Част от лечението на ПКБЯ с оглед преодоляване на едно от основните следствия от това състояние – стерилитета – включва контролирана овариална хиперстимулация с протокол с антагонист на гонадолиберина с минимални дози гонадотропни хормони. С цел постигане на бременност се прибягва и към ин витро матурация, но този метод на АРТ е свързан с по-лошо качество на аспирираните яйцеклетки, поради което следствието е по-малък процент бременности.

“Синдромът на поликистозните яйчници е общо състояние при жени, при които има неподреденост на хормоните, което предизвиква физически и психически нарушения... това е комплексно хормонално нарушение, което оказва ефект върху цялото тяло и има влияние върху общото здраве.” Това твърдение е на американския специалист по репродукция Самюъл Тачър.

В заключение бих отбелязал следното:

Медицинската наука отбелязва непрекъснат напредък в проучването на поликистозната яйчникова болест, чрез задълбочени проучвания върху етиологията и патогенезата на заболяването. Преди да се достигне до решителен напредък в лечението на заболяването, обаче, е необходимо ясно дефиниране на границите на заболяването с отделните симптоми и синдроми, за да се избегнат ненужни и неиндицирани лечебни процедури.

Доц. д-р Атанас Щерев
акушер-гинеколог
Основател на САГБАЛ „Д-р Щерев”

Материалът е предоставен от www.mamatatkoiaz.bg.