Спорт за едни, екзотика за други и нещо като среща с „извънземна” за трети. В това, че жените са малко като НЛО за мъжете, няма две мнения. Непрекъснато ги търсим и пращаме сигнали, ама те или не ги приемат, или не ги разкодират правилно. След години неразбиране на посланията ни, понякога се случва да забравим, че сме обвързани за питомна „извънземна” и започваме да гоним дива такава, като се опитваме да осъществим „близки срещи от третия вид”, тип флирт.
Често нямаме смислено обяснение защо си търсим контакт с непознат разум от друга битова галактика, при положение , че може да се заиграваме с домашното НЛО (най-любимата и обичана).
Мисията флирт протича, горе-долу, така:
Осъществява се на житейски космодруми като бар, мол, улица, работа, магазин или различни семейни сбирки. Откриваме си „суперновата звезда” и вместо тя да избухне, ние го правим. Започваме да гравитираме около нея, като, особено в малките часове, това е съпроводено с липса на земно притегляне… заради напитките. Започваме да изпращаме сигнали. Първото ниво е хвърляне на влажно-жадни погледи тип „белтък”, като целта на цялото пулене е да бъдем забелязани. След като имаме успешно осъществен зрителен контакт и лека усмивка тип Мона Лиза, се минава на второ ниво. Привеждане в „търговски” вид: засукване на вежди или мустак, ръчно оправяне на прическа, гладене без ютия на дрехите, сваляне (или слагане) на детайла „брачна халка” и финални стайлинг щрихи, като почистване на рамене от пърхот. Трето ниво е вербално и е по метода на красноречието.
Започваме разговор с прочистено гърло и „оригинални” авторски лафчета.
„Красива си като мъглявината Андромеда!”, „Виж колко е красива Алфа от Кентавър (ако мацката не загрее какво й говорим, пробваме с Луната, Вечерницата или някаква преминаваща комета), „Искам да потъна в Млечния ти път!”- това са примерни лафове на по-романтичните.
„Знаеш ли, че са като две големи планети...ъъъ…очите ти!?”, „ Погледът (деколтето) ти е като черна дупка, потъвам в него!”, „Имаш хубави крака. Кога е скачването?”, „Искаш ли да видим обратната страна не на Луната, а на кревата?”… а това е примерно „творчеството” на по-директните.
И, ако имаме късмет, от „звезди джуджета” се превръщаме в „О, слънце” за известно време.
Ако пък закачките се провеждат на някакво семейно тържество, всичко приключва позорно след сигнали от родовия екипаж: командният център – Милото и кораба-Й-майка, демек тъщата. Тъщата ни гледа ултравиолетово с повече радиация, а сигналите на половинката са полукодирани: „Шшшшш, ало Хюстън май имаме проблем !”, „К’во я зяпаш тая, бе астроном?” до неавторитетното „Пали совалката и марш в кухнята, че свърши салатата!”. Целта е една - да се прекрати покоряването на другата „Венера”.
Флиртовете траят понякога секунди, особено ако началото с лафчетата е било прекалено клиширано. Има и мисии за по няколко часа (със или без скачване на модулите на космическите станции) и такива за по няколко години (тук скачването е с подпис пред полуизвънземно изглеждаща общинска служителка, след излизане от орбита и „овър” на старата връзка).
Защо флиртуваме? По принцип ни е кодирано в ДНК-то, но понякога си е просто за спорта. Има и случаи като в приказката за пиенето - флиртуваме или от мъка, или от (до) сутринта. Да се харесаме, да се доказваме, да погалим мъжествеността си, да покорим непознати територии, да видим как е извън нашия космос или просто, за да не скучаем. След годините битова безтегловност вкъщи, ни се приисква да си направим някой тест за мъжественост с нови звезди. Но, в по-голяма част от случаите, си е чиста доза чесане на егото.
Повечето от нас обаче си обичат „базата” и след краткия егоцентричен полет си кацаме с удоволствие на познатото летище…
